Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Амин, дружина! ("Амин!")
Ний сме рано ранили,
че сме дошли до наш стар станином.
Ний го мислим за един сърдит, брадат човек,
а той бил Божи човек.
Ний повикахме, кон поцвилна,
ний похлопахме, кон потропа,
че излезе този наш стар станином
с гола глава, с боси крака,
че ни поведе през двори
и ни въведе в къщи,
че ни дари добра дарба:
вит-превит кравай,
на кравая сребро и злато,
ако бе злато - злато да се лее,
че се е ляло, преляло,
позлатило дворища,
посребрило колища.
Амин, дружина! ("Амин!")
Че ни дари два вола като ангели,
че разорахме черни угари
и засяхме жълто жито;
то не стана жито, а чудо -
до миши коляното,
до жебе рамо,
че ожънахме и овързахме житото,
а нашият стар станином
на края на нивата седеше
и се чудом чудеше:
"Леле Боже, какво е туй чудо голямо:
на голямата нива малко кръстици,
а на малката - много,
на средата могилчица,
на могилчицата крушчица,
а под нея люлчица,
в люлчицата млад Иванчо."
Люляла го е Божа майчица,
люляла го и му е пяла:
"Расни, Иванчо, да пораснеш,
да вземеш бащино си имане!"
Амин, дружина! ("Амин!")
То не стана тъй, ами враг и дявол.
Когато порасна Иванчо,
взе медна свирка,
че отиде татък долу,
дето булки перат,
малки моми шева шият,
че посвирил малко,
че поиграли малко-много,
додето три пъти изгрее-заседне слънце.
Като се научили майките,
коя майка го вайка погълчала,
които можеха, го люто кълняха:
"Бре, Иванчо, да идеш в тюлюлейска гора,
гдето птички гнездо не вият,
да вдигаш сини-зелени плочи,
да излезе син-зелен гущер,
да те ухапе за джунката,
та да ти се надуе джунката,
като зънзъровото тъпанче!"
Този кравай вит-невит,
печен-недопечен,
на нази наречен!
Амин, дружина! ("Амин!")

 


Алексеево, дн. Самуилово, Добричко; коледарско "опяване на кравая" (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010