* * *

Български коледни благословии

Ей, слава тебе, дружина!
Къде сте пътя пътували, кални друми минали?
Този наш братка, цар господарка,
не сме го найдали на легало, на падало,
но сме го найдали на царска Божа трапеза -
печено агне ядеше и червено вино пиеше,
и се на Бога молеше: "Помогни ми, Боже,
да ми дойдат момци коладници,
да ми попеят, да ме развеселят!"
Като се на Бога молеше,
че му дойдоха момци коладници,
че му попяха, че се развесели.
И улови, че ги дари вит-превит кравай,
вит-превит кравай, на кравая кръст дукато.
Та му се ля и кова сребро и злато
като по Петровден по росни ливади,
като лед по бял Дунав.
Тий не бяха момци коладници,
тий бяха момци-делийци винопийци.
Таме са пивнали, таме са пийнали -
добра си кефа направили;
засукали мустаци, накривили калпаци,
възкачили конци бързокони,
да си гонят Бог и свети Ивана
из тенка пътя, из тиха гора,
да ги дари една по-голяма дарба.
Бог и свети Иван, като бяха добри хора,
седнаха на кръстомпътец,
запретнаха бели ръце,
изкършиха златни скути,
уловиха, че ги дариха -
кому лъжичка, кому паничка,
наша брата - кило и половинка,
и то па малко му се виде.
Сам го Господ подари с два сиви воловци,
с два сиви воловци като два соколовци.
Той си на кръстомпътя ора нивица;
в нивица крушчица, у крушчица люлчица,
у люлчица малко момченце, на рамо кован кривак.
Бог им беше дал сиви-бели козици,
у Писанската гора бръстяха, по нашето поле врещяха.
Тейко му го проваждаше подир сиви-бели козици,
подир сиви-бели козици из зелените горици.
То се насърди на баща си, оти не му дал,
оти не му дал на Великден едно червено винце;
не си отиде подир тези сиви козици,
подир тези сиви козици из зелените горици,
ами си отиде из темните зимници
подир чернооките момици -
кат тейка си на младото време!
Речете, дружина: Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.