* * *

Български коледни благословии

Дълъг път сме пътували,
дълги нощи изминали.
нигде нига не видяхме,
не видяхме, не срещнахме.
Че дойдохме, че тропнахме
у наша нина-господина;
заварихме го на седало,
на седало и падало,
ядеше, пиеше и се веселеше.
Ний си кротко помислихме,
че той може да се сърди,
а той стана и застана,
като елен тригодишен;
бели си ръкави запретна,
бели ръкави, златни скути,
че ни дари добра дарба,
добра дарба - вит-превит кравай,
на кравая перперица,
а отгоре с жълтица.
Той вит-превит краваец,
които са него ръчички вили
вили и още превили,
да им внасят и поднасят
от девет села сгледници,
от десет - калесници.
Че да наспори дечица,
дечица, още синковци,
синковци, още дъщерички.
На нивица - черешчица,
на черешчица - люлчица,
в люлчица - детенце,
на детенце- звездичка,
над звездичка - паричка.
Да расне, да порасне,
като паричка да я искат,
като звездичка да свети.
Майка й да чака, да дочака
от осем села кумове,
от девет села сватове,
от десето - зет да вземе.
В полето има местенце,
на него има крушчица,
на крушчица - люлчица,
в люлчица - млад момчец,
млад момчец - млад синчец.
Да расне, да порасне,
голям юнак да стане,
да ходи по пашарлък
горе ми горе в Добруджа,
долу ми долу в Козлуджа.
Добре, ама той не отиде,
не отиде по пашарлък,
най си отиде по шитото поли -
като баща си на млади години!
Колкото сме думи изрекли,
толкова здраве и берекет в таз къща!
Живот и здраве и догодина, до Амина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.