Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Събрали ми се отбор момци,
отбор момци коладници
среди ми зиме, по Колада къси деньове, дълги нощи,
по Ивановден - тежките ледове, дебелите ледове.
Тънко пъти пътували, черно кали претъпкали.
Де са изпаднали на един стан-станеник,
похлопнали, потропнали.
Те го мислели някой сърдит-бърдит човек,
той бил един божи човек.
Той се отпретнал до лактете,
че бръкнал в коюн джобове,
извадил златни нахтари,
отключил чемшир порти.
Че ги вел-въвел в равно двори,
гощавал-прегощавал с мрянка риба,
поил-препоил с ройно вино.
Той имал девет дъщерки и девет синковци -
дъщерки му изнаяли,
синковци му пренасяли,
та му дворито напълнили,
та му колето посребрили.
Той се понаигнал като каракуш у небето,
като пате у решето, като мишка у кълчища;
той се огледал нашире и надалеч...
Той кому подарил с орехова шлюпичка,
кому с лешничова шлюпичка;
той, стан-станеника подари с кило и половина,
сребро с голямото кило,
голямото кило - петтях шиника,
петтях шиника - търновското кило.
На ръце го вдига - не се вдига,
на гръб го носи - не се нои...
Майка, Божа майка го учеше:
"Сине, клети сине, ти имаш кола-коледарка
да копай у хората...
Я си опрегни кола-колесарка,
че натвари кило и полвина сребро,
че поведи воловци из тънкото друми.
Ако те срещнат, запитат откъде идеш,
накъде отиваш, лъжи, отлъгвай:
"На нива отивам - семе нося;
от воденица ида - брашно нося!"
И той си вземал воловци,
опрегнал кола-колесарка
и натварил кило и половина сребро.
И си повел воловци из тънкото друми.
Де го срещнали едни зли турци,
зли турци пашалийци,
че му се воловци подплашиха,
че му се кола-колесарка обърна.
Та го запитали: "Синко, откъде идеш, накъде отиваш?"
Той не скрил и казал:
"Че кило и полвина сребро нося с голямото кило,
голямото кило - петтях шиника,
петтях шиника - търновското кило!"
Тий му вземали среброто и му казали:
"Синко, на голяма нива - малко кръстци,
на малка нива - чести кръстци,
сред нива - крушчица,
под крушчица - люлчица,
във люлчица - малък Иванчо.
Майка му го люлееше и пееше:
"Нани ми, нани, малък Иванчо,
че да растеш-порастеш,
майка ще те овчар направи,
да пасеш овчици, белобради козици, да правиш сирене,
да даваш на пътници, на друмници -
да изплащаш майчини и бащини грехове!"
То не станало таквоз момченце,
ами станало едно дяволче,
та си вземало свирчица
и си повело сиво-гриво паленце,
та тръгнало по седенки и по беленки -
де моми платна белят, де булки шев шият.
Доде им посвири - по три пъти слънце изгрявало
и по три пъти слънце засядало.
Коя била със своя майка, се завърнала;
коя била с майка-мащеха, нагълчала, нахокала:
"Мари дъще, куча дъще, къде ходи -
стана три пъти слънце изгрява и три пъти засяда!"
Тя казала: "Е-е, мале, ли знаеш едно време
как сте ходели с наш татка!"
Тя взела кобилицата и я напънала из уличката,
и се препънала на вътрешния праг,
и се ударила на външния праг,
джуната й затекла ни малко, ни много -
като рамазанов тъпан...
То й станало едно хубаво, едно добро -
като през плет лъжичка мед да ближе,
като през плет турска сватба да гледа.
Тя била най-малката и най-скопосната -
на деветдеет и девет години...
Чукмана й де го имал, де го нямал,
скута й хич го нямал...
Отиват у гьола, докарват една кола папур,
та й папуряали фустаня и тя излягла при хората.
Буля й я учеше: "Калино-малино,
днес е ден, свет ден - Лазара.
Я иди вземи от хората риза и чукман,
пъстър колан и гръцки гердан,
и се натруфи - и ти излез при всичките хора!"
Тя отишла у хората, взела риза и чукман,
пъстър колан и гръцки гердан
и седнала сред двора на дъсчица,
и се огледва и се окайва:
"Каквато съм бяла, бяла и червена,
ако беше минал царя - бях го вземала!"
Вейчица, кай, си покръцне - тя си попръцне;
вейчица си покихне - тя си попикне!
Амин!
Тоз кравай печен-непечен, на нас наречен!
Таз вечер в торбата - утре вечер в чорбата!
Оставай си, хевсайбийко,
тебе пеем, благославим -
от Бога ти много здраве!
Колкото зрънца в този кравай -
толкоз жълтици в тази къща!

 


Раклиново, Айтоско; коледарска благословия - "Мармарница" (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.