* * *

Български коледни благословии

Де е Стана станувала,
там е пътя пътувала,
кални друми пребивала
и тук дошла, и тук нищо не нашла.
Кога мама умирала,
тя на мене заръчала -
дърто да не вземам,
младо любе да не любя!
Па отиде в градината,
па го завари в копривата -
педя човек, лакът брада.
(...)
Па му даде Господ два волца като два шурца
и една нивица, ни малка ни голяма -
като Софийското поле.
В нивицата крушчица,
на крушчица люлчица,
в люлчица малко детенце
като златно кръстенце.
Майка му го люлееше и му пееше:
"Нани ми, нани, синко;
като пораснеш, баща ти ще ти купи
две сиви козици - да ги пасеш
по високи могили, по дълбоки долини!"
Момчето расна-порасна,
баща му купи две сивооки козици.
Той не отиде да ги пасе,
ами отиде по темните темници,
по земните земници -
да гаси лоевите свещи на момите.
Баща му го хока-нахока:
"Абре, проклети сине,
натовари катеричка мишлинка,
мини девет села пусти,
девет села пусти, десетото с хора!
Там намери девет синковци, девет снахици,
девет снахици, девет мъжки дечица,
и накарай най-малката
да омеси едно лебище, като мише очище!"
(...)
Та се наядоха девет синковци, девет снахици
девет снахици и девет мъжки дечица.
Събрала се ловната дружина
на Цоковския чукар -
лов ловили, гон гонили,
та убили един заек.
На кому краченце,
на кому ушенце,
на Дако торбата - опашката.
Докато я осмукал,
дванадесет качамаци офукал.
Кажете дружина: "Да бъде!"
("Да бъде!")

Пасажът от "Кога мама умирала..." до "педя човек, лакът брада" е всъщност откъс от хумористична песен (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.