* * *

Български коледни благословии

Къде е пата пътувала,
там е стана станувала,
кални друми прибивала,
наш'та чест нигде, нигде не намерила.
Е хей-й!
И тук бидохме, и там отидохме,
че найдохме Бога и светога да ядат и пият
на златни трапези и дават чисто злато.
Пред кому лъжичка, пред кому паничка.
Пред стар нино-господино - кило и половина.
Е хей-й!
Тая гидия не рече: "Убий, Боже!", ами рече: "Дай, Боже!"
И даде Бог под гала галенце, под крава теленце,
под котка котенце, под коза яренце, п
од свиня - десетина, петнадесетина прасенца.
Е хей-й!
Гидия пак не рече: "Убий, Боже!", ами рече: "Дай, Боже!"
Та ми даде Господ два волца, като две златни ангелца,
та изора под път нивица, над път нивица,
в нивица грешица, на грешица крушица,
на крушчица вързана люлчица, в люлчица мъжко детенце
на чело му златно кръстенце.
Е хей-й!
И тук гидия не рече: "Убий, Боже!", ами рече: "Дай, Боже!"
Е хей-й!
Расна гидия порасна, тръгна по тлъки и седенки
и бистри кладенци. Баща му го посъди и помъмри,
да не ходи по тлъки и седенки.
Тая гидия баща си не послуша и тръгна по чернооки момици.
Баща му го подгони да го бие - той побегна навътре,
та се спъна у външния праг, та се удари на вътрешния,
че израсна на джуката му бръбонка като дръндарски киек.
Е хей-й!
И тук гидия не рече: "Убий, Боже!", ами рече: "Дай, Боже!"
Че се разсърди гидия, дръпна манара на рамо,
наджака на ръка, касополо куче пред него,
касополо магаре след него.
Па отиде и изтреби бащини си тъмни лози,
та посея гръсти - тънки като игли, гъсти като мъгли,
главести като нашето коледарско магаре.
Е хей-й!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.