* * *

Български коледни благословии

Ела, Боже, поможи ни,
кръстом благослови ни,
щото сме пътьом пътували,
щото сме тъмни нощи призовали,
кал и трева претъпкали,
че сме дошли на наша брат на равни му двори,
на златни му порти; малко стояли, много попяли.
Ние рекохме, че ще е сърдит-гневит,
пък той не бил такъв сърдит-гневит,
а скочи, подскочи, та на крака ни дочака,
та ни богато надари с тая вита колачина.
Тая вита колачина, която я е вила-превила
да я надари Господ с богата чест,
с два вола оратни, с два сина близнаци,
да идат долу-горе в равно поле, да го орат надлъж,
да го сеят нашир, да го сеят с пшеница,
та пшеница да даде Господ да стане да стане и превтаса,
да го женят малки моми, малки моми и млади момци,
да му трупат на големи ниви малки купки, чести кръстци
разчес дрънчец, на дрънчец люлчец,
на люлчец момчец - на кълка му меден кавал.
Баща му го гони по кривороги кози,
а той бяга по седенки по белолики моми,
кат баща си на млади години,
кат тез момци таз вечер.
("Амин!)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.