* * *

Български коледни благословии

Славите ли, славите, дружина, Бога?
Амин! ("Амин!")
Ела, наша слава, мали вишни Боже, да поможе!
Що сме се събрали сабур-табур момци коладници,
що сме пътя пътували, тъмни нощи пребухали,
мор-калпаци поросили, смином китки погубили,
черни чизми покалели, бели димии попръскали,
бързо конче потрошили, кръстом води заминали,
доде додем на тоз наш стар станеник-господиник
до равни му двори, до златни му порти.
Ние сега рекохме - като идем среди нощи,
ще го намерим на съня, ще спане,
та ще го от сън събудим, откривка открием.
Ний не го намерихме на съня, на спане,
ами го намерихме в рай Божи -
на златна трапеза, на лична трапеза,
та си седи, та си пие с всички светци небесни.
Колкото му поседяхме, повечко му погълчахме,
столове му потрошихме, възглавнички му покъсахме.
Ний рекохме, той сега ще се сърди, ще се гневи;
той не бил сърдит-гневит брат -
скочи, подскочи като елен-третак, бос на крак,
та се всегна в негови коюн джебови,
та извади китка ключи, та разключи негови чемшир порти,
та ни въведе-поведе в негови равни двори,
та ни черпи един вит-превит кравай.
Тоз кравай, ако е кръст Божи дукато,
тилица му се ляло, през прагум преляло,
та му двори напълнило, та му порти разковало,
като свети Иван с дебели ледове,
като света Богородица с бели медове.
Славете вий, дружина, Бога!
Амин! ("Амин!")
Тоз кравай сят-пресят, вит-превит, трит-претрит,
да му даде дядо Господ (...) отнисали-донисали -
дъщерки му отнисали, синковци му принисали;
зло гонили, добро стигнали,
наша майка света Богородица
по земята бягала, по небето фъркала,
та са я стигнали на една вишна могила,
та ги дари голяма дарба -
кой брату с поломена лъжица,
пък на нашия стар станеник
със сърбинското кило, кило и половина.
Той се й чул-прочул тежък тъмен болерин,
та му са дошле три бъклички,
калеснички-малеснички -
едната да венчава,
другата да кръщава,
третата да прощава.
Из бистром, като гората из листом,
като мряна риба из дълбине,
като паун из чеири по ливади,
като кушиджия с бръз коня,
като горски говедарин с червени телета,
като вакъл овчар с вакли шари агънца,
като свети Герги с зелени ниви,
като Стояна с чужда премяна наредена,
пременена с черни калцуни, бели табани,
маламен пилухтур до петите,
вити гривни до лактите,
маламен пръстен до ноктите,
руса коса връз плещите,
та се извива-повива
в бащини си равни двори,
себе си не поглежда,
че е с чужда премяна,
ами се на сиромашките присмива.
Колкото в синьо небе ясни звезди,
толкоз берекет в тази къща!
Славете вий, дружина, Бога!
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.