* * *

Български коледни благословии

Ой, слава, слава, дружина!
Амин! ("Амин!")
Къде пътя пътува, къде друма друмува,
настанахме, наминахме
на нашего братка на вратата,
че го заварихме на златна трапеза,
на златна трапеза, на сладка вечеря.
Ний рекохме - ще ни съди, ще ни гади;
той не ни съди, не ни гади,
най се зарадва-обрадва
среда брада бяла Рада,
че запретна златни скути,
златни скути, бели ръкави,
че ни дари добра дарба,
добра дарб -, вит-превит кравай,
на кравая кръст дукато.
Амин! ("Амин!")
Туй дукато как се е ляло ковало,
носило и подносило, кат сокол на височина,
кат мряна риба от дълбочина,
кат тежка царска войска из полковенска земя.
Амин! ("Амин!")
На кому братка лъжичка,
на кому братка паничка,
на нашего братка с котленце,
килце, килце и половиничка.
Амин! ("Амин!")
Че си взе габрова ораличка, босилкова копраличка,
че си ми разора, разкопа дълга ми, дълга нивичка.
Сред нивица - крушица, под крушица - люлчица,
под люлчица - момченце. На кръст му манара,
в ръце му - цафара, на рамце му - подкован кривак.
Купне му превица, кладне му преваля,
хамбар му прелива от Бога до Бога!
Амин! ("Амин!")
Той си имаше един синчец, кат златен балчец.
Той си го пращаше подир превитки агънца,
превитки агънца, еренца, сиви балабови кози,
а най си бягаше в ниски доли, по ниски доли,
по бистри кладенци, по чернооки моми с шити поли.
Тъй чинил баща му на млади години.
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.