* * *

Български коледни благословии

Ой, ти пъти пътуваме,
кални друми преминаме,
нийде нивга не найдоме,
само найдоме свети Ивана.
Не го найдоме на лягало,
на лягало и на падало,
ами го найдоме естье и питье,
ка ми ядеше и пиеше
и се на Бога молеше,
за добри хора колеждани,
та му попяхме и го повеселихме.
И той се отнеси и поднеси,
като риба в дълбини,
като соколови висини,
то запретна злати скути,
та ни дари добра дарба -
добра дарба - превит кравай.
На светого Ивана,
пак му се малко видяло,
та се на Бога помоли,
та го бог подари:
с два сиви волца,
кат два сиви соколца,
та се разора дълга, дълга нивица,
над път и под път.
В нивата крушка,
до крушката кръстец,
до кръстеца люлчец,
в люлчец момчец,
като злат звънец.
На рамо мънарка,
на страна саварка,
напреде му сиво стадо,
на подире му - каси псета.
Баща му го накарал да улови
белооката коза за крака,
а той уловил чернооката мома за крака -
като баща си на млади години.
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2010
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010