* * *

Български коледни благословии

Охо, слава тебе, моя мила дружина!
Къде й пътя пътувала,
кални друми минувала,
тъмни нощи прибивала,
да си търси Светого Ивана,
да му малко попей и да го малко повесели.
И ние тозчас му довтасахме млади гости коледари,
да му малко попеем и да го малко повеселим.
И той си стана от Бога по-весел, че скочи, подскочи
като соколо във висина, като риба в дълбина,
че завъртя златни скутове, че запретна бели ръкаве,
че им дари добра дарба, добра дарба кръст дукато.
Ако му е това дукато медно - мед да му е лъжичка,
лъжичка и паничка;
ако му е сребро - ляло, ляло и преляло,
през праг приковало, като по Коледа белите снегове,
по Ивановден тежките ледове;
ако са му мъзитни биволци, ако са му роитни кошерци,
ако са му вранитни кобилки, които по все поле бягаха
и все поле тичаха, и нийде своя чест не изгубиха,
че стигнаха по пътища и кръстопътища.
Там, дет се делеше среброто и златото,
там се деляха двама братя, че не можеха да се разделят,
че не можеха да се потъкмат.
Че се провикна Свети Иван като белогърда кукувица:
"Я се съберете по него свет си, по него свет си,
по него дел си, та се разделете, та се потъкмете!"
Че се на Бога помоли; добричън Господ още го надарил -
доброчести му синовца, доброчести му дъщерки.
Синовци му с кончета вкарваха, дъщерки му с колички изкарваха.
Добричън Господ още го надарил - два вола като сиви сокола.
Та разораха до две ниви, до две ниви калиневи;
там се кладни кладняха, кладняха и наклаждаха;
там се купни виеха, виеха и превиваха.
Под път нивка, над път нивка, в нивката крушчица,
под крушчица - люлчица, в люлчицата малко момченце,
малко момченце като ясно звънченце.
Раснало-пораснало, станало ей-й-й коскуджам момчурляк.
Баща му го карал по зелено гори да брасти кози, да пасе овце;
проклето момче не отивало по зелени гори кози да брасти и овце да пасе,
а отива по ясни седенки, по ясни седенки, по тъмни зимници -
да гаси на момите лоените свещи,
както баща му правил на младото време!
Баща му се викна и провикна:
"А бре, сине, я вземи в ръка манарка, па иди в гъста търница,
разкопай я, разори я, па насей бяла пшеница!"
То земало в ръка манарка, па отишло в гъста търница,
разорало я, разкопало я, насяло бяла пшеница.
То не се родило бяла пшеница, а се й родило шитлика и метлика.
Натоварили колесничка, закарали на воденичка,
че смлели едно мише мешище, мише мешище,
пълно с брашнище, че отгладали девет сина комарови.
Че паднало отвътре прага една коза бубенка,
че тикали девета сина, майката от къщи с кърга,
бащата от зимника с лопатата, та едва-а-м ги изтикали.
Да блаже Господ, че ний сме само излъжи кравай!
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.