* * *

Български коледни благословии

(на повесмото) Колко тука влакно
напреко-надълго,
толко му дал Господ
на купнища конопища -
били тенки като игла,
били високи като ела,
били гъсти като мъгла,
моми ги работили,
момци ги носили;
покумство и побратимство,
по слънце и по ветер ги носили,
носили, та ги кинали;
тя си (се) сос ни(х) (х)фалила,
а кои носили,
се (х)фалили сос ризите.
(на зърното) Каквото е зернче,
щото ни дари наш побратим?
Ако буде злато - злато му се ляло,
(ляло) и ковало по синове и дъщерки;
ако буде сребро - сребро му се ляло,
(ляло) и ковало и преко край прелявало,
около Ивановите дни,
що е окол воденици сковало.
Колко се зернца преметни
през това ситно сито,
толку му дал Господ
на големи ниви купни,
на малки ниви кладни -
като жеравина през леба преревало.

Началото на тая благословия (разделена от записвача Качановски на две части) е трябвало да стои под № 24 (срвн. заглавието - "Богословка"), но вместо нея там при отпечатването се е оказала песента "Похвали се Милкина майка" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.