* * *

Български коледни благословии

Момци коледари, кажете "Амин!"
Тоз кравай - млят - недомлят,
сят - недосят, печен - недопечен,
на нас наречен таз вечер в торбата,
утре вечер в чорбата.
Малка нива - чести крустци,
голяма нива - редки кръстци.
Сред нивата крушчица,
под крушчица - люлчица,
в люлчица - малък Иванчо,
майка му го люлееше и пееше:
- Расни, сине, порасни,
да вземеш бащино имане,
да отидеш в гъсти гори,
да сечеш пръти ляскови,
да плетеш вити-превити агъли,
да въдиш витороги козици,
витороги козици, шутороги овчици,
да доиш бяло мляко,
да сиреш прясно сирене,
да храниш пътници и друмници,
да изплащаш майчини и бащини грехове.
Не взе Иванчо бащини съвети,
а най-взе подире си
сиво кученце, на кълка му - ижечка,
на глава му - гугличка,
че си отиде на една седянка,
на една седянка, на една белянка,
дето момите платно белят,
дето булките шев шият.
Най-малката мома била на деведесе и девет години...
Докато му калпака накривят,
докато му китка накичат,
докато си хорце тропнат,
слънцето три пъти изгрявало и засядало!
Отива си малка мома у дома,
що да види - майка й примерва платното.
Грабва крива-лява кобиличка,
хуква малка мома да бяга,
препъва се на вътрешния праг,
удря си джунката на външния праг
и затекла като Арамадановото тъпънче.
Проклела го малка мома,
млад Иванчо да отиде в гъсти гори,
да събира камъни и дървета,
да яде жаби и змии,
да му натежи като воденичен камък.
Не го зачу женска клетва -
не отиде в гъсти гори,
не обръща камъни и дървета,
не яде жаби и змии,
не му натежа като воденичния камък,
а тъй му олекна - Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.