* * *

Български коледни благословии

Слава тебе, Боже наш, слава тебе!
Сбрали сме се прибрали се отбор млади коледари.
Нито сме рано ранили, нито сме късно къснили,
таман навреме сварили на тоз стар стананик,
на чемшир порти, демир капу.
С краком потропахме, с ръком похлопахме.
Че излезе гол, бос, че ни отвори чемшир порти.
Ний мислим ще ни пъди,
а той излезе добър Божи човек!
Че ни въведе в равни двори,
че ни дари добра дарба -
дарбата му вит-превит кравай.
На кравая на края пара - преперница!
Амин, дружина! ("Амин!")
Бог го дарил добри кони, лиси биволи.
Коните му по небе хвъркали,
биволи му по земя търкали,
че му са заорали нивица,
сред нивица крушчица,
под крушчица люлчица,
във люлчица момченце - златоперченце!
Амин, дружина! ("Амин!")
Майка му го залюляла,
залюляла и запяла:
"Расти, синко, порасти, кат баща си -
тежък занаят да хванеш!"
Раснало момченцето и пораснало.
Амин, дружина! ("Амин!")
Баща му го пратил подир криворогати кози;
то не бягало подир криворогати кози,
ами бягало като баща си на млади години -
подир чернооки моми.
Амин, дружина! ("Амин!")
Че се разсърди на майка си, на баща си,
на вола си, на скота си, че избяга
в гора топурлешка, дето топор не тупа,
дето кукувица не кука,
дето майка на име не вика.
Два дни се вил, три дни се крил,
дървета и камъни преобръщал,
змии и гущери хващал
на онзи свят на душманите
за молитви ги изпращал!
Амин, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.