* * *

Български коледни благословии

Слава, Боже, дружина!
Къде пъти пътува, къде друми друмува,
там беше наш стар господин - ядеше и пиеше;
със сребърни лъжички ядеше,
със златни панички винце пиеше.
Кому паничка, кому лъжичка,
наш стар господин с бъклица пиеше.
Ето дофтасаха коледари, по-малко го развеселиха,
по-много го проглушиха, той си беше самин весел.
Унесъл кат мрена по дълбочина, кат сокол по височини.
Ето дофтаса младият му момко,
баща му го пращаше с бели кози по планина,
той тичаше с бели моми по полето,
той каза: "Дръж, синко, белорога коза за рогата!"
Той хвана белопола мома за полата.
Тоз кравай, който го е търковатил-върковатил,
врани коне, синьо седло, димска ракия.
Тоз кравай, колкото са зрънца зръннали-бръмнали,
през воденични колелца минали,
толкоз купни да са му догодина, до Амина свет.
Туй сиренце, колкото са капчици капнали-бапнали,
толкоз добитък да има догодина, до Амина свет.
Под крава теленце, под коза яренце,
под овчица агънце, а под жена мъжко детенце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.