* * *

Български коледни благословии

Събрали са сабро момци,
сабро момци коладници.
Рано ранили, късно къснили,
черни кали потъпкали,
росни китки погубили
дорде стигнат тоз нашия брат,
тоз нашия брат стар станиник.
Да го видят дали е пиян,
дали й пиян, дали й залян.
Той не беше нито пиян,
нито пиян, нито залян,
а най беше един добър човек,
че си бръкна в янджобове,
че извади китка нахтари,
че отключи чимшир порти,
че ни веди приведи,
че ни заведи в рай божи,
там ни дари и предари,
гости и прегости.
Дарът му беше кръст дукато,
кръст дукато, сребро и злато,
кое сребро, сребро се ляло,
кое злато, злато се ляло.
Прага преляло, кали вковало
като Ивановден големите ледове,
като Атанасовден големите калове.
Той имаше две сукнести кобили
по небе хвърчаха, по земе търчаха.
Там видели Божа майка дял делила,
на кой брат телица-козица,
на кой брат лъжица паница.
Паднало се на тоз нашия брат,
стар станеник с търновското кило,
кило и половина жълто жито.
Че отишли татък долу,
че разорали черни угари,
че посели жълто жито,
че му пеели да расте, да порасте,
да стане седем осем реда.
То расло порасло, не станало седем осем реда,
ми станало осем, девет.
Отишли да го белат малки моми криволенки
и малки момци с криви шапки.
Жънали го, направили кръстчец,
под кръстчец- дренчец,
под дренчец- малчец,
в люлчец- момчец,
като бащиния си златен пръстенчец.
Минала край него майка му, замоляла и запяла:
"Нани ми, нани, малък Иванчо,
да растеш да порастеш,
да станеш един вакъл овчар,
да отидеш татък горе в гора зелена,
да отсечеш пръти каинови и коли брястови,
да извиеш вита кошара,
да вкараш вакли овчици и бели козици,
да издоиш ведро мляко.
Да подсириш прясно сирене,
да омесиш бяла погача,
да гощаваш пътници и друмници.
Майка ти и татко ти път да имат, в рай да идат!"
Расна ми Иванчо порасна,
не стана вакъл овчар, не отиде татък горе в гора зелена,
ами отиде татък долу под беленки, под дебели сенки.
Дето млади булки платна белят,
малки моми хора играят.
Той малко посвири, те много поиграха,
кобилиците гъбясаха, менците зеленясаха.
Там имаше една Стоянка с чуждата премянка,
с капчини ръкави, с бабчени табани,
със свински цървули, с гумени токове.
Погнала я майка й да я бий.
Препънала се на вънкашния праг
ударила си джуната на вътрешния
джуната й се надула като
пандаклишки даул, най-малкото тъпанче.
Амин, момци коледари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.