* * *

Български коледни благословии

Къде е Стана станувала,
къде е Пата пътувала,
кални друми пребивала.
Намерихме Нина и Бога,
че ядяха и пиеха.
Поканиха ни - хапнахме, пийнахме.
Не рекохме: "Убий, Боже!",
а рекохме: "Дай, Боже!"
Той ни даде два волца като ангелца.
Та изорахме под път, над път.
Под крушица - люлчица,
а в люлчица мъжко дете.
Расте гидият, расте,
тръгна по тлаки и седенки.
Баща му го посъди, посъди и помъмри
да не ходи по тлаки, по седенки,
по седенки, по бистри кладенци,
ами да вземе трънокоп на рамо,
къно куче пред него, къно магаре след него.
Па да иде на бащини си ниви,
да изтреби черно тръне, да посее черни гръсти.
("Айде! Айде!")
Той не взема трънокоп на рамо,
ами се затирна на момина врата,
та се спъна на прага, та си разби устата,
та станаха като на дръндарски кияк.
("Айде! Айде!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.