* * *

Български коледни благословии

Благословена на Бога дружина!
Голяма нива - редки кръстци,
малка нива - гъсти кръстци.
Сред нивата - крушка,
под крушка - молчеца,
под молчеца - млад Иванчо.
Майка му го люлееше като му пееше:
"Нани, нани малък Иванчо,
да раснеш, да пораснеш,
да станеш двадесет годишен,
да погнеш сиво, гриво кученце,
да подбереш сиво стадо,
да го закараш татък долу.
Пътища, друмища,
да направиш вити челмари,
да издуим бяло мляко,
подсири бяло сирене.
Да даваш на пътници и друмници,
да изплащаш майчина и бащина грехове."
Расна, порасна млад Иванчо,
станал на двадесет години.
Подбрал сиво стадо,
не го кара татък долу по пътищата,
най го закара по белинки,
дето момите блатно белят,
булките шев, зашиват,
бабите вълна чепат.
Отаделеком гласче зададе,
отблизо свирчица засвири,
коя му хорце потропна,
коя му перчем почеса,
коя с китчица скичи,
коя му калкачка нащави,
че дойде Неда най-малка мома,
двадесет и девет годишна,
де му калпачка нарави,
де му китчица накичи,
до де му мустачки подсучи.
Слънцето три път изгрява и залязва,
доди Недената майка, тя на Неда думаше:
"Недо му, кучко, слънцето три пъти изгрява и засяда,
кална и мътна вода наляхте,
кобилички посменихте,
чехлите си позабравихте!"
Че грабна кобилица,
че я напънта туй надолу
тук да я стигне, там да я стигне,
стигна я на горната врата,
че я удари по долната джуна,
джуната им затече като
дядорамадановия тъпан.
Колко е лика, прилика,
През плет на кум ръка да целува,
от счупена паница мед да ближе,
то отишъл в надалъка-бозалъка,
сял един калмукат, изкарал един джоб,
отишъл да го мели в една пуста воденица.
Дето девет години небетчия не виждала,
сипал го ту на камъка, ту под камъка.
Събрал за една пита брашно,
замесил я, пекъл питата.
Събрал от говедарите криваците,
от овчарите гегите.
Да ядат и пият и благославят,
яли и пили, и всички благославяли,
той не благославял.
Кой с лъжичка, но с котичка по главата.
До днешен ден не съм го видял...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.