* * *

Български коледни благословии

Господ здраве да дава, на имане и душмани -
и тоз, който подава, и тоз, който поема...
Събрали се, отбрали се, отбор момци коладници,
че дълги пътища пътували, мътни реки газили.
Въряли, що въряли, объркали пътищата, пътишките, друмичките,
че излизали на една нивичка, на нивичката крушчица,
на крушчицата люлчица, в люлчицата мъжка рожба.
Татко му люлееше, майка му пееше:
"Нани ми, нани, синко, да раснеш, да пораснеш,
да идеш да пасеш пернати овчички и кривороги козички.
Раснал ми, раснал синко и пораснал;
не отиде да пасе кривороги козички и пернати овчички,
а най отиде по седенки, и по веселенки,
че се залюби при най-малки моми -
едната седемдесет и пет годишна,
другата осемдесет и пет годишна,
третата деветдесет и пет годишна.
Отде ги зачуха техните клети майки, че ги захока, запука:
"Мари, дъще, откога станахте моми, момци да любите;
имате по един чокман на хълбока, с паспал замазан, с драка окачен!"
Амин! ("Амин!")
Тоз кравай, печен-непечен, на нас наречен,
сурав-щурав, на нас готов,
вит-мит, в нашта торба скрит!
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.