* * *

Български коледни благословии

Славете Бога, дружина! Скочи, Боже, поможе!
Събрали се сабур момци коледарци
в тез нощи-полунощи, де път пътили,
де друм калили, забъркали кални пъти, кални друми,
де зле сторили, де добре сторили,
та са излезли на туй село, вито село,
на тоз стар брат старинник-доминик,
с крака му на равни двори потропали,
с ръце му на чемшир порти похлопали,
та му събудили мъжка рожба под дебели постели, от дълбоки съни.
Той не беше някой лош чиляк, да стане, да ни се кара, да ни галя;
най бе един добър чиляк - стана, та ни се йорадва-йобрадва,
та запретна злати скути, бели ръци, отвори чимшир порти,
та си взе кит босилек в десна ръка,
та си размете равни дворове и си нареди златни столове,
та си приведе добри гости коладарци, та ги дари добра дара -
вит-превит кравай, на кравая кръст дукато;
това дукато кому се й ледно - ледно ляло;
кому се й сребро ляло, ляло и преляло, и през праг прековало,
като син-бял пламък.
Всички, дружина, речете: "Амин!"
Той нас подари, личен-вичен Господ него да подари -
доброчести му синове, доброчести му дъщери;
синове му внасят, дъщери му изнасят;
божи му воловца, божи му кравца,
червени теленца, сурести прасенца,
текирести ерчици, скоклисти петленца -
по небе фъркали, по земи бегали,
пак добра чест не изтървали;
стигнали светого Ивана и светого Никола зад рътлина, под калина -
ядяха и пиеха и си братска дялба деляха,
на киму брат паничка, на тоз наш брат старинник-доминик,
той му се й паднало сливенско кило, кило и половина;
той се чул-прочул през триж девет кадалъка,
та му са пратили триж девет жълти бъклички -
да го калесат, да го малесат, да го кум кумят,
да го брат братят от неделя на неделя да венчава,
от неделя на неделя да кръщава.
Той се йорадва-йобрадва като сокол в свищине,
като риба в дълбине,
като кукувица в тъмни гори с ясни гласи,
като паун по болярски дворове,
като зурикчия на пред сюрек с писан кривак.
Всички, дружина, речете: "Амин!"
Тоз кравай, сят-пресят, вит-превит, млят-премлят,
на мала му нива връхче, на голяма му нива дръвче,
под дръвчето златна люлка,
в люлката мъжка рожба,
баща му и майка му галят го, малят го:
"Нанни, ол нанни, да спиш, да порастеш,
да тръгнеш с кривороги козици, с пърчороги еренца
по пътища, по друмища, да си виеш вити стръги,
да си доиш бяло мляко в лъжички, в панички,
да си блажиш пътничета, друмничета!"
То най растяло и порастяло,
не тръгнало с кривороги козици, с пърчороги еренца,
най е тръгнало с вълновати овчици, ваклотети теленца
по зелени, по герени, дето моми дари белят,
дето булки платна белят, да ги галя,
да ги маля - като майка си и баща си на млади години...
Всички, дружина, речете: "Амин!"
Ний не знайме да славим, да богославим,
най знай личен-вичен Господ да слави и богослави!
От нас малко, от Господа млого!
Всички, дружина, речете: "Амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.