* * *

Български коледни благословии

Яла наша Божа майко,
ний да кажем свет Никола!
Амин! ("Амин!")
Що сме пъти пътували, на кръст вода път минали,
черни чизми покалили, морави калпаци поросили,
доде стигнем до тоз наш брат, стар станиник.
Ний рекохме ще го заварим сърдит-гневен;
ний не го заварихме сърдит-гневен;
най го заварихме, че си ядеше и пиеше.
Малко му похлопахме, повече му потропахме,
а той ни отговори: "Ако сте зорба турци,
да ви даря, предаря с тънка сабя френгия?"
Ний му отговорихме, че не сме зорба турци,
най сме добри момци коладници;
той много се зарадва, като разбра,
че сме добри момци коладници,
скочи бос на краки, гол на глави,
опретна се до лакти, уми се до нихти,
че бръкна в коюн джобове, извади китка ключове,
че ни наведе-преведе в негови равни двори,
че накани-прикани на негови рай Божи трапези,
че ни дари-предари с вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи дукато!
Туй Божи дукато - вряло и кипяло, през праговете му преляло,
че дворите оковало, като свети Иван с дебелите ледове
и Божа майка с белите питки медове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.