Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Събрали се, събрали, събор момци коледари
тази вечер, Божа вечер колежките пости, дългите нощи.
Де път пътували, де друм друмували,
липови криваци изпотрошили, сменови китки сменили,
бели демии опръскали, черни ботуши окаляли,
дорде стигнат тоз наш брат стар станиник.
На порти му с крак потропали, с ръце похлопали.
Те го смятали лош човек, зъл човек
да скочи да се кара, да се бие с тях,
а той бил Божи повелически човек.
Скочи по калцуни, по малцуни
опретнал се до лактите, омил се до нектите,
бръкна в коюм джобове, извади златни нахтари
отвори чемшир порти, че ги оведи в равни двори,
че ги качи на Божи велик чардак, че ги дари
добра дара, добра дара - вит превит кравай,
на кравая сребро, злато, сребро-злато, кръст докато.
На кой му се мед, мед доляло, на кой му се кръст доляло,
тоз наш брат стар станиник - двори, обори обляло.
Кат стога Георги силните пекове,
стога Атанас тежките калове, стога Никола дебелите ледове.
Като овчарче по зелените терени, с медните кавали, ковани криваци.
Като козарче по кривите ямаци, като свинарче по кривите азмаци.
Той нас дари, Бог него дари, синковци дъщери.
Синковци по небе хвърчаха, дъщери по земя търчаха.
Те търсеха Божа майка, намерили я под могилка, под калинка -
руйно вино пиеше, мряна риба ядеше, братска дялба делеше -
на кои брат лъжичка, на кой брат паничка,
тоз наш брат стар станиник как се лъгом полъга,
че го дари Търновското кило, кило и половина жълти жълтици.
Хем му ги дава, хем му нарича: "Да не се хвалиш по турци, по българи,
да не те турци джарма джармът, да не те българи глобят!
Най си купи биволи като ангели, волове като гълъби,
та разори чисто поле, голяма нива дваж я ори, малка нива триж я ори,
голяма нива рядки кръстци, малка нива - гъсти кръстци.
Сред нивица крушчица, под крушчица - люлчица, в люлчица детенце.
Майка му го будеше, баща му го приспиваше:
"Спи, спи, синко, да порастеш, да станеш като тия доброчестен -
сиво стадо да караш, вити стръги да виеше, бяло мляко да доиш,
прясно сирене да сириш. Да даваш по пътници, по друмници,
да плащаш майчини, бащини грехове, дето са правили преди години!"
Пустото дете не станало човек, най-станало жив дявол.
Напреде си подкарало сиво магаренце, подире си малко кученце,
на раменце палтенце, на кръстчето - свирчица.
Отишло по седенки, по беленки, дето малки моми шаром поли шарят,
дето млади булки тънки дари белят.
То малко посвири, те много потропнаха,
то много посвири, те малко потропнаха.
Коя шаром поли забърка, коя кобилица в кладенец изтърва,
коя платно в река затече.
Имало едно момиченце, колко едно лястовиче, отишло казало на майка си:
"Мари мамо, мила мамо, таз наши булини, какини,
кво сториха, кво направиха...
Дойде едно пъдарче-говедарче, то малко посвири, те много потропаха,
то много посвири, те малко потропаха; коя шаром поли забърка,
коя кобилица в кладенец изтърва, коя платно в река затече!"
Майка му била мащеха-бащеха, подгонила го с виличка, с кобиличка,
то се спрепнало на вътрешния праг, ударило се на външния праг,
устната му станала колко един зарски тъпан.
На паралия мед не може да оближе,
през плет на кум ръка не може да целува.
Задало се свет ден, Великден, малките моми се пременили, наредили,
вито си хоро вият, а то се вие като пате в кълчища, като риба в дълбина,
като сокол в небеса.
Амин!
Тоз кравай триж-девет пъти вит-превит, сят-пресят,
пред Бога пекан, на нас нарекан! Амин!

 


Елхово; богословка (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.12.2009

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010