Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Момчета с калчета!
Де сме рано ранили, де сме късно къснили,
сиви калпаци наросили,
черни ботуши накаляли.
Та дойдохме у този стар станеник,
стар станеник, доменик.
На чимшир порти почукахме, с крака потропахме,
с уста повикахме, с ръце почукахме
и помислихме, че ще излезе лош човек,
да излезе да ни бие, да ни троши, да ни гони, да ни пъди.
Той не излезе лош човек, той излезе добър човек.
Уведе ни у равни двори,
къщи високи, мази дълбоки,
и ни дари добра дарба,
вит превит кравай
и на кравая сребро и злато, кръст дукато.
Кажете, момчета, Амин!
Тоз кравай, който ръце са го вили и превили,
да се унесат като сокол в далечина
и като риба в дълбочина.
Ех, че излезе Божа майка
на равнинка, на полянка.
Не си видя нийде никого,
най си видя една могилчица,
на могилчица една крушчица,
под крушчица люлчица,
в люлчицата детенце.
Майка му го люлееше, баща му пееше:
"Нани, ми синко, Иванчо,
да растеш, да порастеш,
да научиш бащин занаят
като на стари години.
Да пасеш бели вакли овчици,
кривороги овчици,
да изпращаш друмници
и като нас хора коледари..."
Туй момченце като расло и порасло,
то не научило бащин занаят,
като на по-стари години,
а като по-млади години.
Плесна инджик на рамо,
грабна сиво мургулево кученце
и отиде татък долу,
дето моми платна белят,
дето булки гергеф шият.
На бял мраморен камък стъпа,
на крив кривак се подпря,
с медна свирка засвири.
Кученце покрай него поигра,
момите се у него съгледаха, платната претупаха;
булките се у него съгледаха, иглите строшиха.
Плеснаха ръце и заиграха кръшно хоро.
Отдолу идат момини майки,
която майка й е съща, тя се радва и обрадва,
че дъщеря й любовник залюбила;
която е майка мащеха, грабнала върлина,
потирила дъщерина:
"Мъри, кучешка дъще,
какъв си ми любовник залюбила,
че ти си ми още малка
на деведесет и девет години
и два месеца и половина."
"Мър, мале, стара мале,
таз дума за издумване ли беше?"
Ей, че унесе малка мома,
като пукал пред дупка,
като пате о решето,
като говедар пред говеда,
като мечкар пред мечката.
Кажете, момчета, Амин!

 


Дибич, Шуменско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.