* * *

Български коледни благословии

Събрали се, отбрали се,
отбор момци коладници.
Дълги пъти пътували,
мътни ряки преплували,
черни калпаци поросили,
желти криваци потрошили.
Че си пътите сбъркали,
че излезли на дванайсет килима нива.
На нивата - крушица,
на крушицата - люлчица,
в люлчицата - момченце,
момченце, златоперченце.
Майка му го люлееше, тейку му му пееше:
"Расни ми, синко, порасни,
да вземеш бащини си занаяти -
да пасеш кривороги козици
и дългопави овчици."
Расна Иванчо, порасна,
че не взема бащини си занаяти -
да пасе кривороги козици
и дългопави овчици;
най си взема меден кавал,
че си слезе татък долу,
татък долу сред полето,
сред полето - бяла чюшмя,
на чюшмята до три моми,
че си влуви най-малката,
най-малката, та най-хубавта!
Амин, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.