* * *

Български коледни благословии

Ей коледо, мой коледо! Снощи вечер сме тръгнали,
станинине, братимине, братимине, господине,
по твоето равно дворе. Че ние ходихме
през широко поле, през дълбоко доле.
Стигнахме Бога и Светога на вършена,
че вършеше, кършеше и деляше.
Кому паница, кому лъжица,
на мен кило злато деляше.
Че му даде Господ две дъщери,
две дъщери, двама сина.
Две дъщери с иглица му изнасят,
двама сина с кола му прекарват.
Че му подаде господ снахичка,
тя му посреща конете със сините му седла,
с кръстатите му торби, с белите му хлябове,
с белите му хлябове,с жълтите му бъклици.
Тя е от девето село, десето.
че му подаде господ два вола,
че изора на път нивица
и под път нивица.
Над път нивица - крушица,
на крушица - люлчица,
в люлчица - мъжко детенце с кръстленце.
Че му даде баща му габров пъртец:
"Иди си бръсти сиви козици, бели овчици!
То не отиде да пасе сиви козици,
ами отиде по дълбоките зимници
да носи лойните свещици,
да отнася големите бушници
като баща си на младите години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.