Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Славете ли, дружина, славете ли!
Аз ще реча-прореча, по свети Никола сме пътя пътувале,
нощи нощувале, черни чизми покаляли,
смитни китки погубили, мор калпаци попръскале,
доде идем до тоя нашия брат, стар станеник.
Малко му похлопале, много потропале,
дребни дяца от сън подигале.
Ний рекохме, сърди се, гневи,
той не се сърди, не се гневи,
той се радова, обрадова,
скочи, подскочи гол на ром, бос на крак,
че си бръкна в неговите десни джобе,
че изкара златни анахтаре,
че си отвори чемшир порти,
че ни введе в рай божа трапеза,
че ни гости, пригости,
че ни дари, предари, вит-превит кравай,
на кравай кръст боже дукато.
Вий Бога славете, дружина! - Амин!
Тоя нашият брат, че се е чул темен тежък болярин
през девет кадълъка,
като кираджия с черни лиси биволи, с нова кола на длъг път,
като кушиджия с червен бръз кон на длъг път.
Като нази юнаци, с дълги пушки в гора зелена,
като кукувица ясни гласи в гора зелена,
като мома Стояна с чужда премяна в болярски двори,
с кован гердан до плещите, вити гривни до лахтите,
павун перо от страната, с чурвен чумбер забрадена,
извива, превива и на сюрмашинки се присмива,
а пък себе си не погледва.
Вий Бога славете, дружина! - Амин!
Тоя нашият брат се прочул темен тежък болярин,
че него злато му се ляло-бляло, през праг преляло;
сребро му се ляло-бляло, през праг преляло, двори му обляло.
Едни му завиждат, други му захвалят,
него му се агнят овци ваклушати с бели агънца;
му се телят крави бело-плави теленца,
по земя търчат, по небо хвърчат,
зло не стигат, добро стигат,
де са гледале Божа майка Богородица,
че се хопнале с сива сура кобилка,
тука надолу по широката поляна,
че я стигнале по Търновска могила под червена калина -
там ги е дарба дарила, ком' брат лъжица, ком' брат паница,
ком' брат злато, ком' брат сребро;
там се намери тоя нашият брат, стар стананик,
че го дари добра дара - белолики синовци, рушоглави дъщери,
и го дарила Божа майка добра дара - търновското кило,
кило и половина кръст Боже дукато.
Вий Бога славете, дружина! - Амин!
Тоя наш брат, че имал девет чифта серес биволи,
че отишъл тука долу в голям кадълък,
че заорал черни угари,
че насял желта пченица,
както я сял, поръчал:
"Расти ми, пченица, порасти; да станеш седем-осем реда,
да те жнат малки моми кривуленки
с малки момци чер-мустаци,
с млади булки младоженци."
Пченица не стана седем-осем реда, ами стана осем, до девет реда,
че га жнаха малки моми и малки момци, младо булки младоженци.
Голяма нива вито купни,
малка нива честокръстци;
до кръстчец дренчец,
на дренчец - люлчец,
в люлчец като майкини им, бащини им,
златния им пръстенчец, момчец;
майка му замине-помине,
го дош-подош и ръча-поръча:
"Расни ми, сине, порасни,
да станеш като баща си
на млад заман вакъл овчар."
Баща му замине-помине,
го люлей-полюлей и радва-обрадва,
и ръча-поръча: "Расти ми, сине, порасти,
като мене на млад заман да станеш вакъл овчар,
да нарамиш кован кривак на рамо,
да накривиш черен калпак на глава,
да засвириш с меден кавал,
да идеш тука горе в гора зелена,
под път, над път, на кръстопът;
да насечеш тенко пръте калинкови,
да насечеш избором коли,
да им оплетеш вити стръги,
да прекараш ваклошати овчици и сиви козици;
да издоиш ведро мляко, да подсириш бело сирене,
да налееш жълта бъклица,
да месиш бела питичка,
да гостиш пътници и друмници,
да гостиш и да служиш,
да има майка ти и баща ти на онзи свят
в Рай да влязат, при Господ да излязат!"
Това момче планче, той както майка му ръча-поръча не слуша -
то си расна-порасна, малки моми изпасе,
порами кован кривак на рамо,
накриви черен калпак на глава,
засвири с меден кавал, помами сиво стадо
тука надолу по беленки, по седенки, по дебели сенки;
къде баби шитба шият, къде булки дарба дарят,
къде моми късно къснят и вода наливат.
Па се извил-превил, се качил на бял камък,
се подпря на кован кривак, накриви си черен калпак, засвири с меден кавал,
малки моми вечерно хоро играят, сминови китки го захвърлят.
Той черни очи им кърши, черни вежди им троши
и те в него се полъгаха, късно късняха, вода не наляха,
кобилици размениха, бакъри потрошиха, чеизи разбъркаха,
дар прегориха, телци не докараха, вечера не сториха.
Техните майки люти ги клетви кълнаха:
"Мари конски дъщери, що късно късните, вода не донесохте,
кобилици разменихте, бакъри потрошихте,
чеиз сбъркахте, дар прегорихте,
вечеря не сторихте, телци не прибрахте?"
Отговаря най-малката мома:
"Мълчи мале, стара мале, прости наште грехове,
каквото вий едно време с нашите бащи на млади години,
и ний с едно момче горненче -
де го вятър духна, де го слънце изгря;
то се качи на бел камък и се подпря на кован кривак,
накриви си черен калпак на глава, че засвири с меден кавал.
Ний вечерно хоро играхме, сминови китки го захвърляхме,
той черни очи ни кърши, черни вежди ни троши.
Затова късно къснихме, вода не наляхме,
кобилици разменихме, бакъри потрошихме,
чеиз разбъркахме, дар прегорихмя,
телци не прибрахме и вечеря не сторихме..."
Техните наште майки, люти го клетви кълняха:
"Абре, момче горненче, де те вятър дуна, де те слънце изгря;
ти си лъгал-прелъгал наште малки моми на чешмата,
да идеш тука горе в гора зелена,
къде петел не пее, къде кукувица не кукува,
да се слагаш кат' риба в дълбини, като сокол в пущини!"
Колкото звезди в ясното небе, толкози здраве в тази къща.
От нази малко, от Господя много!
Вий Бога славете, дружина! Амин!

 


Шеремет, Новоселско, дн. Бързица, Провадийско (СбНУ 16-17, с. 16-17); Новоселско - по Ново село, старото име на Дългопол, Провадийско.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.