Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Ела, Боже, поможи, на кръст кръстом благослови!
Шу сме пъкюм пътували,
кал и трява претъптали,
темни нъщи пребивали.
Ний сме тръгнали таз вечер
да си дойдем у наш брат нин-господин,
да го видим какво прави, що прави, какъв му е кайфетят.
Ние мислихме, че той е сърдит и гневит
пък той бил такъв благ, ни сърдит, ни гневит!
Кога на равни двори пристигнахме,
на мермерени каменьнье стъпнахме,
на златни порти похлопахме,
ние си рекахме, че той е сърдит и гнев та няма да ни отвори,
пък той рипна и ни отвори и голяма дарба ни дари -
един ситен-митен колачина!
Която го е майка вила и превивала, сяла и пресявала,
медени хи били ръките, маслени хи били пръстето!
Колкото пшенични жътни зрънца има в тоя колак -
толкова вишно-берекетно да има в тая къща!
Де се е зачуло този вечер,
че е дошла Млада Бога -
тука отгоре на високата могила,
на пътят, на кръстопътят
и си дава и раздава сребро и маламо
кому с лъжичка, кому с паничка,
кому с ляшникова шорупка!
Наш брат нин-господин като чул това,
той си рекъл веднъж: "Ще пода!",
друг пък си рекъл: "Нема да пода!",
че хайде си рекъл: "Ще пода!"
Той си имал една врана, бърза коня,
затърсил я, загубил я.
Тува да я найде, там да я найде,
та я нашел сред морето, сред полето,
дето я държали трима брата,
трима брата, трима близнака.
Първият брат - най-големият
сегнал със сребро ръка в златно жеба,
та извадил до три кличе,
та откличил земя и небо,
та изкарал три желтици,
та напълнил три бъклички,
три бъклички - калезмички:
първата е да кръщават,
втората е да венчават,
третата е да прощават.
Той си юбзел врана коня,
оседлал я със синьо седло,
препасал я с сиво смоче,
възяздил я, препуснал я,
та по земя търчал, по небо хвърчал.
Тук да си стигне Млада Бога,
там да я стигне Млада Бога,
та я стигнал татък горе,
татък горе на високата могила,
на пътят, на кръстопътят,
че си дава и раздава чисто сребро и маламо:
кому с лъжичка, кому с паничка,
кому с ляшникова шорупчица!
Нему дал кило, кило и полвина - шуменското кило.
Той се чудел какво да го прави, що да го стори,
че го тварил на колесарката и го закарал в къщи,
та вряло и кипяло и отвън прагът изляло
като на морето пената, като на кайряците водата!
И още не бил доволен наш брат нин-господин,
та си поискал от Млада Бога да го дари и подари
телитни юнички, праситни свиньнички,
ягнилни овчички, роилни пчелички.
И да го Бог подари двама сина, два близнака, русокоси, златноусти,
да си хванат двата вола като два добри ангела,
да разорават, да разкопават равно поле,
да го сеят рой пшеница.
И той го Господ подарил телитни юнички,
праситни свиньнички, ягнилни овчички, роилни пчелички.
И му дал двама сина, два близнака.
Те са фатили двата вола като два добри ангела,
та разорали равно поле, та го сяли с рой пшеница,
рой пшеница - кутрулица!
Те са я сяли във един ред, във два реда,
кя поникнала във два, във три реда,
та я жънали малки моми кривоклявки
и я вързвали млади момци кривошапковци.
Снопьето от голямите ниви го трупали на вишни купни,
снопьето от валките ниви - на чести кръстини
и още имало мало и много!
В нивата имало дренчец,
на дренчец - люлчец,
в люлчецът - синчец!
Майка му му думала: "Терзийче ще го сторя!"
Татко му му думал: "Овчарче ще го сторя!"
Направили го овчарче.
През кръстле му - поясът,
през рамо му - чантица,
под мишничка му - гегичка,
на поясле му - свирчица.
Татко му го фирка и го прата
къде дървените и пъстри козички,
пък той си бяга към църноките, високи момички -
като татка си на млади години!
Да ми скача и прескача наш брат нин-господин
като свинар на Никулден с качури прасчуньки,
като овчар през марта с шарени ягненца,
като говедар през лъжитрев с цървени теленца,
като рабажия по Гьоргювдень в зелени ниви,
като сива кукувица в зелена гора,
като яребица по студена вода,
като рибици в дъльбиньнье,
като мома на хорото, на хорото на водника,
по Великден, по Гьоргювден,
и се смива и присмива на другите,
пък кя с чужда премяна.
Като булка с кичило, като мома с криво перо,
като цар Костадин, като ходел на лов
и ловът му бил шайка,
на шайката - бял манастир,
в манастирят - Божа майка,
Божа майка, с Млада Бога.
Да е на помощ Млада Бога!
Амин!

 


Българи, Царевско; наричане над кравая (СбНУ 57, № 44 - "Коледарски благосливии - 1").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.