* * *

Български коледни благословии

Слава, Божа дружина!
Къде пати пътувахме,
къде друми друмувахме,
кални нощи заидовахме, преидовахме
и заварихме наш Цани господин,
че си ядеше, пиеше
на Божи царски трапези,
чашка винце пиеше.
Амина!
Той си беше самси весел,
па се надяваше за коладнишки момченца.
Дофтасали са коладнишки момченца,
по-малко са се повеселили,
по-много са го проглушили,
та се неси, понеси
като сокол по височина,
като мрена по дълбочина,
като паун по болярски дворове.
Амина!
А бе, тичайте, - рекъл -
кукувичка кукува-киликува
по широки рът, по дълбоки дол!
То не било кукувичка,
ами било свети Иван и Божа майка,
делили сребро, злато и кръст дукато.
Амина!
Кому с паничка, кому с лъжичка,
на вас, Цони, с коледарката го дариха
и тъй го понесоха, та го дариха
друга дарба - блюдо брачовно, сирене
и кръст дукато и тъй го понесоха.
Амина!
Та го дариха друга дарба -
бели воловци криворалци,
та си излезе на равно поле, сбута воловци,
горе воловци, долу воловци,
воловци грешка грешили,
на грешката - крушка,
на крушката - люлка,
в люлката - златно момче,
като златен кръстец.
Амина!
Скочи момче на краче,
на рамо му манара,
на кръста му цафара,
отпредят му куцо магаре,
отзад му куцо пуле.
Баща му го караше, караше
с белорогите кози по планината,
то си тичаше, тичаше
с белополите моми по полето -
като баща си на младите години!
Баща му рече: "Дръж, синко, белорога коза за рогата!",
а той си улови белопола мома за косата -
като баща си на младите години!
Амина!
Туй сиренце, колкото са капчици капнали,
бобнали, през цедачката минали,
през кръсти протрили, на сиренце станало,
толкоз добитък на тоз стопанин на къщата,
от година на година, до Амина свята!
Амина!
Туй сиренце, под овчеца му агънце,
под козица яренце, под крава теленце,
под женица му мъжко детенце.
Амина!
Туй кръст дукато, който го дава,
да му прелива през прага
като по Ивановден ледът под воденичното колело.
Амина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.