* * *

Български коледни благословии

Ела Боже, поможи, скръстом ръце наречи!
Що сме пътем пътували, кали трева претъпкали,
темни нощи преминали, че отидохме татък долу
в наша нина, стар домакина.
Ние рекохме, че се разсърди,
а той не се разсърди, той сам самси весел,
че ни отвори чемшир порти, че ни въведе в равни двори,
че ни даде сита пита, сита пита - бяла боговица
и две Богу калени бъклички.
Тез бъклички, както прокипеят по наште ръце,
да прокипеят по мъком, по стоком, по братом,
по мили овчици, благородни пчелици,
по Богом хвъркали, по пътя падали,
по море фъркали, по поле падали.
Тяхната честба да не изтърват.
Амин, дружина! ("Амин!")
Още кому мило и драго, наше Нине господина.
Да му даде Господ за венчаване, за венчаване, за кръщаване.
То се дигна рано Румелийка, че изкара бързо рано конче,
че оседла жълто седло, че запретна люти смоци,
че отиде татък долу, да си търси свети Иван,
да си търси свети Иван,за венчане, за кръщане.
Но намери всички светци, наред седят, делба делят.
На един се падне лъжичка, на друг - паничка,
на нашия брат сиромахина се падне половиничка.
Ний рекохме, че се разсърди, той не се разсърди,
ами се отнесе-поднесе като елен в дълбене,
като сокол в пущине, като кукувица в зелена гора,
като яребица в Стара планина,
като ерген с накривен калпак, като булка с мъжко дете,
като гора с листом и като вода с бистром.
Амин, дружина! ("Амин!")
Още ако му било драго на наша Нина, стар домакина,
да му даде Господ два сина окати, фъркати.
Не било за много, даде му Господ два сина работни,
два сина работни, окатни, фъркатни.
Че са хванаха тъмна гора, че направиха черни угари,
че посяха бяло жито, женаха моми песнопойки.
Направиха синчец-венчец, сребърен кръстчец.
От нас малко, от Бога много!
Амин, дружина! ("Амин!")
Тоз кравай пекан-недопекан, на коледарите нарекан,
таз вечер на коледарите в торбата, а утре вечер
на коледарите в чорбата.
Амин, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.