* * *

Български коледни благословии

Ой, братко мой, дружина, коладе ле!
Както пътя минувахме
да си найдем нашего братка Ивана,
ний се надявахме да го найдеме сърдит и мърдит,
а го найдехме весел и засмян.
Ех, че рипна, та подскочи като сокол височина,
че се совна, че се порна като риба в дълбочина,
че се ширна, че се порна като паун над полето,
че запретна бели ръкави, че ни дари добра дарба,
добра дарба - пеща хляба и превит кравай.
Каква бе таз ръчица, таз Божа майка,
на кому си даде с паничка,
на кому с тиганче,
на кому със саханче,
докара с колесарката жълти жълтици,
на кому даде оратни волове,
на кому даде копатни синковци,
изораха, изкопаха под път малка нива,
над път голяма нива, под път му се кладня кладе,
над път му се купен кладе,
до купен крушчица, а на крушчица люлчица
и в люлчица момченце като златно звънченце.
Тръгна по седенки, беленки като баща си на млади години.
Баща му да го изпита дали кози ще пасе, или моми ще либи,
прекара козите край хорото и му каза: "Хвани белоока коза."
Той се спусна и хвана черноока мома за косата
и тя била с един цървул, че той непоръбен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.