Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Баладни мотиви в народната поезия

А скарале се два рочена брата,
скарале се, степали се -
да разделат татковата стока.
Ай Петре веле на по-мали брата:
- Варай, брате, Янче капетанче,
айде, брату, ние да се делим,
да разделим татковата стока.
Я че ти дадам, брату, сурови волови,
че ти дадам половина ньиве,
половина ньиве со се бело жито,
че ти дадам половина силно стадо,
че ти дадам и коня ергельина.
А я че земам татковата коня,
я че си земам тая остра сабля
и че земам, брату, лека боздугана,
и че земам ръти и загари
и тия сиви соколи.
А бог да бие Янче кепатенче:
- Варай, брату, ти по-стари брату!
Язе, брату, овчар не ти бивам,
язе, брату, орач не ти бивам,
язе, брату, коня не ти гледам.
Ай че разделиме ньиве на половина,
че разделиме сурите волови,
че разделиме това силно стадо,
че разделиме коня ергальина.
Ай бог да бие Петре, по-стар брата,
що извика ньегова млада невеста:
- Варай, верна, млада льубовнице,
я че одам у гора зелена,
ти да направиш йедан сладак ручак,
аман, да си туриш билки и отрова,
да га свикаш Янче капетанче -
са сладкия ручак него да отруйеш.
Ако не отруйеш, глава ке ти отсечам!
Де а що беше Петар, по-стар брата,
си и свика ръти и загари
и си яхна тая добра коня,
и си узе тия сиви соколи,
и си узе лека боздугана,
си отиде у гора зелена.
А ща си беше млада Петревица,
го навика Янче капетанче.
Пръсти кърше она, сузе роне:
- Брату Янче, твоя милна брата
йе нарачал ручак да направам
и да турам билки и отрова,
тебе, братгче, да ми те отруям.
А що беше Янче капетанче:
- Он че дойде преко два-три дана,
ти да сготвиш мойеот чисто оружье,
ти да месиш леб за раздаванье,
да осукаш тия жлъти свечи,
ти да ме покриеш сос белото платно.
Три дни оди Петре капетанче,
три дни шета низ гора зелена,
нищо живо оно не намери.
Го догледа йедно сиво сокле,
каде лета оно по небето,
що си пусти ньегови сиви соколи,
го собориле долу ем при него,
па му говоре Петре капетанче:
- Варай, орле пиле, сиво сокле,
мислиш с назе да се биеш,
да се бориш с мойте сиви сокли!
Али бог да бие това сиво сокле,
леле на Петре оно отговорило:
- Варай, Петре, Петре капетанче,
да ми беше мойта милна брата,
нека дойдат твойте сиви сокли.
Що ме найдохте само по полето -
мойта йе брата на силна битка,
що си одох него да го видам,
а ти мене ме собори,
ме собори, главата ми строши.
Тоги Петре сам си продума:
"Боже, боже, язе що направи,
язе, боже, брата си погуби!"
Та и свика ръти и загари
и си яа на бързата коня.
Пущи коня по бели друмови,
коня си лета, темни мъгли крева.
Го догледа млада Петровица,
си облече нейния милни девер,
си го покри сос белото платно
и си запале жлътите свеки.
Леле Петре ов двори престигна,
леле юнак от коня си слегна,
право дома тръчи и гласно си вика:
- Варай, варай, моя льубовнице,
що направи язе, що порача,
дали си отрула моята милча брата?
Млада Петровица жешки слъзи роне,
жешки слъзи роне и пръсти се кръше:
- Що си порачал, язе сам свършила,
дека ке я найдеме твоята брата!
Тоги Петре сос глас си заплака:
- Стани, стани, брате, Янче капетанче!
Хай брате, брате, язе сабля некю,
язе ке ти дадам тоя бръза коня,
яз ке ти дадам ръти и загари,
яз ке ти дадам татковата стока!
За големо чудо Янче си устана
и пред брата си Петре простом застана,
па се они двата братски польубиха,
братски польубиха и льуто се заклеха,
додека са живи, делба да не прават,
йедан на други лошо да не мислят.

 


Бохуле, Тиквешко - Македония (Ачимович, Б. Летопис округа Тиквешког от 1912-1926 г. Ниш, 1926, с. 100).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.