Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Седнали са два брата рождени
у сабота да срещу неделя,
седнали са на златни търпези,
седнали са да си вечерая -
един Павел, а другио Петър,
Павел по-стар, а Петър е по-млад,
Павел женьет, а Петър ергенин.
Па си Павел на Петър говори:
- Леле брате, по-млади от мене,
дали помниш ти или не помниш,
та како ни на нас баща ни заръчи:
кога фанем сос теб да се делим,
да делим ниви и ливади,
да разделим сто долума лозье,
да разделим това сиво стадо,
що го броим дванаесе иляд,
е да разделим девет воденици,
що ни меля брица и пченица,
да разделим девет валявици,
що валяа чоа и кадифе.
Ти си земи ниви и ливади
и си земи сто долума лозье,
и си земи това сиво стадо,
що си броим дванаесе иляд,
и си земи девет воденици,
що ни меля брица и пченица,
и си земи девет валявици,
що валяа чоа и кадифе.
Я че земем коня шестокрила
и че земем лека боздугана,
и че земем рътки и загарье,
и че земем два брата сокола,
и че земем села и чивлици.
А на Петър атър останало,
та на брат си по-тио говори:
- Леле брате, по-стари от мене,
да направиш сладки благи гозби,
у гозбите отров да натураш
и у вино отров да натураш.
Ако не мош това мутлек да извършиш,
че ти сечем нозе до колена,
че ти сечем раце до лактите,
че извадим твои църни очи,
тизе, либе, без очи че одиш,
ако не можеш, либе, да отровиш,
да отровиш брата ми Петрете,
сичко иманье на нас да остане,
а от брат ми широко да стане.
Таман това Павел да издума,
бутна коня Павел и отиде,
отиде си у гори на лова.
А що беше Томана невеста!
Она се е надзат повърнала,
повърнала, жално заплакала.
Разбуди се и Петър войвода,
на снаха си водица засака:
- Дай ми, снао, вода очи да измие,м
найди кърпа лице да избришем,
че да идем богу да се молим.
Рипна она, рада и весела,
найде вода, очи си е измил,
найде кърпа, очи си избриса,
изпрати го у шарени църкви
да се кръсти, богу да се моли.
А що беше Томана невеста -
она беше много разумлия,
разумлия, много акълия,
акълия, боже, милостивна.
Направила сладки, благи гозби,
не кайдиса отров да натура,
а насипа се благи шикери.
Седе Петър у шарени църкви,
седе Петър, доде църква трае,
зимал си ечиста литургия,
па си ойде дома на дворове.
Седна Петър сам ручок да руча,
дойде време снаха вино да го служи
до половин чаша му сипуе,
от половин слъзи доливуе,
па на Петър по скут расипуе
и това я Петър догледуйе,
на снаа си по-тио говори:
- Таком бога, Томано невесто,
таком бога, моя мила снахо,
че те питам, сакам да ми кажеш
защо плачеш, дребни слъзи рониш,
та ми мене чаша доливуеш,
та я мене по скут расипуеш?
Да не съм ти, моме, и теб дотегнало,
и на тебе, както и на брат ми?
Оти еве става петнаесе годин,
откако сам сираче останал,
останал сам без макя, без баща,
останал сам на твоите раце.
Ти ми слагаш ручок и вечеря,
ти ми мене и премена даваш,
ти ми мене постиляш, покриваш.
Да не сам ти, моме, и теб дотегнало,
и на тебе, като и на брат ми?
А она му по-тио говори:
- Слушай, братко, деверо войводо,
слушай, братко, що чем да ти кажем:
еве става петнаесе годин,
откако си сираче останал,
откако си без макя, без баща,
останал си на моите раце.
Я ти тебе постилям, покривам,
я ти слагам ручок и вечера,
я те перем и премена давам.
Още петнаесе годин измет да ти чиним,
ти на мене нема да дотегнеш -
я те не знам, дека си ми девер,
а те знаем за свое братленце.
Слушай, братко, Петъре войводо,
брат ти ойде по гори на лова,
заклел се е брат ти, зарекъл се,
ако тебе на живот да найде,
че ми сече нозе до колена,
че ми сече раце до лактите,
че ми вади мои църни очи,
че ме мене без очи остави,
я на живот без очи че одим.
Я Петър ю по-тио говори:
- Таком бога, моя мила снао,
отрови ме, снао, загуби ме,
язе, снао, младо да погинем,
да погинем младо и зелено,
да погинем за божя правина.
А она му по-тио говори:
- Слушай, братко, Петъре войводо,
нема язе тебе да отровим,
да погинеш младо и зелено,
да погинеш за божя правина.
Ако дойде брат ти от гора зелена,
тебе, братко, на живот да найде,
да отсече мене ръцете, нозете,
да извади мои църни очи,
язе имам девет мили братя,
сите са ми девет господарье,
они мене после че ме дочувая.
Само нечем тебе да отровим
да погинеш младо и зелено,
да погинеш за божя правина.
Слушай, братко, Петъре войводо,
слушай, братко, що чем да ти кажем:
ручай, ние двама да ручаме,
пиви винце да се напиеме.
Ела по мене у шарени одаи,
па си легни на меки душеци,
язе тебе на живот умрел че направим,
че да те прекрием с това платно бубучерно
и на него четри свещи че запалим,
на живот умрел че те жалим.
Кога дойде брат ти от гора зелена,
да видиме брат за брат какво сърце носи -
дали венък брат ти че запейе
или венък брат ти че заплаче.
Двама са си ручек поручали,
пивнали си винце, що пивнали,
на улезна Петър у шарени одаи
и си легна на меки душеци.
А що беше Томана невеста,
щото беше нему мила снаха,
покрила го с платно бубучерно
и на него до четири свещи,
на живот е девер умрел направила.
Па излезна вънка на дивани,
па си плаче, Петър оплакова.
Павел ойде по гори на лова,
отиде си и ден до пладнина,
де не може нищо ни да стигне,
ни да стигне Павел, ни да сретне.
Па си ойде домана дворове,
па си мина през свои ливади,
пуши коня трава да му пасе,
а он легна под дебела сенкя,
па си гледа више по облаци.
Като гледа, що че да съгледа?
Съгледал е кръстато орленце.
Сака Павел саир да си чини.
Кога пущи сиво соколенце
да се удри сос кръстато орле,
ели било орле по-големо,
та надвило на сиво соколе.
Сокол писна, колко сила има:
- Скоро, брате, друго соколенце,
зере мене орле ми надвило,
ютре тебе нещо неволя да дойде,
па я, братко, тебе че помогнем.
Ка го дочу друго соколенце,
ка си фръкна от Павлово рамо,
та излитна горе нависоко,
свалия го доле на земята,
па го тегля на Павлови раце.
Орле пищи като люта змия,
а Павел му по-тио говори:
- Мълчи, мълчи, кръстато орленце,
язе тебе у кафез че мувам,
че те раним се руди ягненца,
Даде господ, та орле продума:
- Пусти били, Павле, твоите кафези,
ексик били твоите ягненца,
ка чем тебе се низ раце да гледам.
Ние бехме два брата рождене,
дека си одееме, а се башардишехме,
а вчера се с брат ми поскарахме,
поскарахме, венък разделихме.
Вчера брат ми от пушка загина,
я чем днеска от твоите соколи.
А тогай се Павел досетило,
па си удри раце у колено,
па си викна сос глас, що си може:
- Леле боже, сполай ти на тебе,
що е пиле, та за брата тъжи.
А какоф гявол снощи мегю нас улезна,
па си ние с брат ми спорекохме,
ни за злато, ни за чист осребро,
та я како на либе заръчих -
да отрови брата ми Петрете.
Останал съм като суво дърво,
се га го е мутрек оно отровило,
останал съм като суво дърво,
суво дърво на шороко поле.
Па си яна коня шестокрила
и си зема лека боздугана,
и си зема два брата сокола,
и си зема рътки и загарье,
па на коня по-тио говори:
- Бързай, коньо, колко сили имаш,
да отидем на нашите двори,
ега брат ми на живот найдеме,
язе после тебе голем тимар че тимарим.
Бърза коня, колко сили има.
Ка си ойде дома на дворове,
нема кога на порти да чука,
бутна коня, озгоре префръ кна,
рипна Павел от коня на земня,
пущи коня само да се шета,
изкачи се горе на чардаци,
па на либе по-тио говори:
- Таком биго, мое първо либне,
дали извърши я що те наредих?
А она го върло излъгаха:
- Извърших го, оти да го не извършим.
Фалиш ми се - нозе че ми сечеш,
фалиш ми се - раце че ми режеш,
фалиш ми се - очи че ми вадиш.
Нали знаеш, че не можем
без нозе, без раце, без мойте очи,
без брата ти много лесно можем.
Ако мене за вера не фаташ,
я улезни у шарени одаи,
че го видиш, дека е изтегнат
и по него четри свещи гора.
Ами ич не улизай у шарени одаи,
ами иди дири дюлгери майсторе
да му сграда къща вечна.
Не ще д'иде майстори да дири,
а улезна у шарена одая.
Ка си виде брата му изтегнат
и покриен с платно бубучерно,
и по него четри свещи гора -
кога удри раце у колена
и си викна сос глас, колко може:
- Леле братко, дека че те видим,
ти погина младо и зелено,
ти погина за божя правина.
Кога зема неговата сабя,
брат за брата кръв че да расипе.
А що беше Томана невеста,
и на Павел по-тиом говори:
- Що чеш, Павле, сега да направиш,
брат за брата кръв че да расипеш!
Фалиш ми се - нозе че ми сечеш,
фалиш ми се - раце че ми сечеш,
фалиш ми се - очи че ми вадиш.
Ела сакаш брат си да отровиш,
сичко иманье на нас да остане,
а от брат ти широко да стане?
Ка послуша Павел тия думи,
кога драпна неговата сабя,
де видела Томана невеста,
та не може сабя да удържи,
извикна се, колко сила има:
- Я ми рипай, Петъре войводо,
брат за брата кръв че да расипе.
Кога рипна Петър ми войвода,
цаливали са се у юначки лица,
па седнали на златни търпези,
па седнаа, та вино запия.
Дума дума Павел господаре:
- Бог да прости старата ми макя,
стара макя и старийо баща,
дека ми найдоа мое итро либе,
дека нехте оно да ме слуша -
да отрови брата ми Петрете,
да останем како суво дърво,
суво дърво на широко поле.
Изми мене, мое първно либне,
първно либе, Томано невесто,
и си зави тия бели раце
и запретни свилени скутове,
и омеси пребела погача,
и наточи тай златна здравица,
И ми справи коня шестокрила,
изнеси ми лека боздугана,
изведи ми рътки и загарье,
излети ми два брата сокола,
че да идем на Орида града,
на Орида, при кральо оридски,
че да одим мома да му тъкмим.
И она го е венък послушала,
завила е тия бели раце,
запретнала свилени скутове,
рипнала е, рада и весела,
омесила пребела погача,
наточила тай златна здравица
и му справи коня шестокрила,
изнела му лека боздугана,
извела му ръткии загарье,
изнела му два брата сокала,
па ошел при краля оридски
и на краля по-тио говори:
- Бог помага ти, краля оридски,
що не питаш защо съм ти дошел -
я съм дошел за твоята черка,
она мене снаа да ми баде,
да се женим брата ми Петрете.
А краля му по-тио говори:
- Бива, Павле, оти да не бива,
асли и я сакам сос вас рода да си станем.
Нече да знам Петре за зет да ми баде,
ами че си го знам за свояго сина.
Отъкмиа Вида Оридарка,
Вида беше много пременьета:
на половини ю два златни колана,
а на нозе позлатни папуци.
Вида беше много убавица:
два образье - два гюла цървени,
църни очи - две капки мурекем,
тънки вежди - морски пиявици,
руса коса - тела ибришима.
Кога стои Вида Оридарка,
кога стои, како слънце грее,
а ка пойде, като вятър дуа,
а ка дума, като галап гука.
Отъкмиа Вида Оридарка,
одведоа у кралеви двори,
па почнаа сватба да си права.
Държа сватба три недели време.
И напреде бракя много са имале,
още два са пъти они одимале.
Тогай са се бракя разделили,
кога са се, божичко, и двата,
божичко, и двата у земята скрили.

 


Кралев дол, Пернишко; непубликувана (вар.: ИИБЛ 9, 1960, с. 298; СбНУ 49, с. 173, № 194).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.