Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Седнали два бракя рождени
усаботе спроти неделе
на златни трапези да вечераа.
Кои ми са два бракя рождени?
По-стария Павел господар,
по-малкия Петър войвода.
Ем вечераа, ем се разговараа.
Павел на Петър казуваше:
- Ой ле, брате Петре, по-мали от мене,
повниш ли,брате, ели не повниш
колко стока баща ни остаи
и какво баща ни зараче?
Кога фатиме с тебе да се делим,
да разделим татково имане,
татково имане и таткова стока.
Я да зема села и чифлици,
таткова коня шестокрила,
таткова сабя димиския,
таткови ръти и загари
и два бракя сокола.
А ти да земеш сиво стадо,
що го броим дванаесе иляди,
и да земеш ниви и ливади.
А Петър на Павел говори:
- Ой ле, по-стари брате Павле!
Тебе прилега, брате, да земеш,
да земеш ниви и ливади,
да земеш сто долюма лозе,
да земеш това сиво стадо,
що го броим дванаесе иляди,
оти си си брате оженен,
та имаш кой измет да чини.
Я съм брате, левтер,
нема кой измет да ми чини.
Да зема ниви и ливади,
иска косаче да фатам
и на нива ораче да цане.
Иска измикяре да фатам
сиво стадо да ми паса,
то иска измет да му се чини,
нема кой да го посреща, изпраща.
На теб прилега това да земеш,
ке си имаш първа люба -
стадо да посреща, изпраща.
А мене прилега таткова коня,
таткова коня шестокрила.
Я ке зема таткова сабя
и ке зема два бракя сокола,
и ке зема села и чифлици,
това си на мене прилега:
да си яам таткова коня,
да си носе таткова сабя,
да си воде ръти и загари,
да си оде по села и чифлици
и да си трасе за мене прилика,
прилика, що спроти мене прилега,
що прилега за наши двори.
А на Павел атър остана,
атър остана, на Петър се разсърди:
станаа, та си сръдни легнаа.
А кога петлите пропеа,
Павел рано подрани,
рано подрани, коня изведе,
коня изведе, коня шестокрила,
та си коня Павел отстегна
и си зе сабя и боздугана,
и си вдигна два бракя сокола,
и си свика ръти и загари.
И се Павел на коня качи,
и си извика своя първа люба:
- Ела, любо, та ме изпрати,
изпрати ме да ти зарачем:
я ке, любо, по гора да ида,
по гора к' ида, лов да лове.
А ти, любо, дома ке останеш.
Слушай тебе що ке ти кажа:
кога стане брат ми Петър,
дай му вода лице да си омие,
дай му кръпа да се обръше,
изпрати го на църкви д' иде,
да се кръсти, богу да се моли.
А ти, любо, дома да останеш,
да сготвиш сладки, благи гозби,
да наточиш вино и ракия.
У гозбите отрова да туриш,
у виното отрова да туриш
и у ракията отрова да туриш.
Кога дойде брат ми от църква,
дай му да яде гозби с отрова,
да го служиш ракия с отрова
да го служиш вино с отрова.
Какво да мош' брат ми да отровиш,
сичка стока на нас да остане,
татково имане на нас да остане,
на назе имане да ни стигне,
от брат ни широко да ни стане.
Това, любо, мултак да извършиш,
ке ако ли бог ми даде
жив от гора я да се върна
и найда брат ми на живот,
ке ти отсека двете нозе,
двете нозе до колена,
двете раце до лахтите
и ке ти изваде твои църни очи!
Бутна Павел коня и отиде,
отиде по гора зелена,
заведе си ръти и загари.
А Павловица дома остана.
Разбуди се Петър войвода,
та си стана на нозе юначки
и си викна на негова снаа:
- Дай ми, снао, вода да се омиа,
да си омиа очи и образи.
Снаа му вода посипала,
даде му кърпа, та се обръша,
стана Петър, на църква отиде.
А Павловица дома остана
да си готви сладки, благи гозби.
Павловица беше фного акълия,
акълия, фного разелия,
разелия, фного милостива.
Не кайдиса у сладки, благи гозби,
не кайдиса отрова да тури,
ни у гозби, ни у вино-ракия,
току насипа тай благи шикер.
Сичко си Павловица приготви,
приготви, по честна трапеза нареди.
Петър седе у честита църква,
седе, додека църква трая.
Доде време, църква изпусна,
зема си Петър чиста летургиа,
дойде си Петър от църква дома,
седна си на честна трапеза.
А снаа Павловица го служи,
служи го бистра, люта ракия,
люта ракия с благи шикер.
Само Петър ручок си поруче.
Дойде време снаа вино да го служи:
до пол' чаша вино му сипува,
а сос съзи чаша препунува,
та на Петър чаша подаваше
и по скути му разсипуваше.
Догледаа Петър войвода
и на снаа си говореше:
- Снао, Павловице млада,
ке те питам, право да ми кажеш:
защо плачеш и съзи рониш,
та на мене чаша преливаш
и ми по скути разсипуваш?
Дали съм и на тебе дотегнал,
и на тебе като на брата ми?
Дали оти съм малък сирак останал,
останал без макя и без баща,
останал съм на твои раце?
То стана петнаесе години,
какво ми, снао, измет чиниш.
Ти ми слагаш ручок и вечере,
ти ми, снао, слагаш и вдигаш,
ти ми, снао, постилаш и покриваш,
ти ми , снао, премена даваш,
да не съм ти фного дотегнал?
А снаа на петър си говори:
- Ой ле деверю, Петре войводо,
петнаесе години като гледам,
още петнаесе измет да ти чине,
ти на мене неке дотегнеш.
Я те не знам, ке ми си девер,
'ми те знам за брат рожден.
Слушай, деверю, да ти кажа:
каков дявол снощи муги вас влезе,
та се вие, два бракя, спорекохте,
по-голема кавга вдигнахте?
Не се скарахте ни за злато,
ни за злато, ни за чисти сребро,
а на брата ти голем атър остана,
рано рани отзарана,
рано рани каде пръви петли,
та си таткова ви коня отяа
и отведе ръти и загари,
отведе два брата сокола,
та отиде по гора зелена
да си гони итра дивотина.
Да ти кажа, още да ти кажа
какво ми люто зарачи:
какво да мога тебе да отрове,
сичко имане на нас да остане
и на брат ти широко да стане,
и на него стока да стигне.
Ако я некю тебе да отрове,
кога си дойде от гора зелена
и да найде тебе на живот,
заклел се е, зарекъл се е
да ми сече нозе до колена,
нозе до колена, раце до лахтите
и да ми извади очи на живота.
А Петър на снаа си думаше:
- Снао мила, Павловице млада!
Отрови ме, загуби ме,
язе младо да погина!
немой зарад мен ти да страдаш,
зарад мен без нозе да останеш,
без нозе и нез раце.
Немой зарад мен без очи да останеш,
без раце, без очи мачно ке живееш.
А снаа си на Петър казуваше:
- Чуй мене ти, деверю Петре!
Я съм каил без нозе да седа,
без нозе и без раце да остана
и съм каил без очи да остана,
а не съм каил тебе да погуба,
да загинеш младо и зелено,
младо и зелено на божя правина.
Ако ми отсече нозе и раце,
язе имам девет бракя,
и деветте са господаре -
тиа мене за аир ке гледаа,
саде тебе не ща да погубе.
Слушай ме па, деверю петре:
ручай, двата да ручаме,
пий винце да се напиеме.
Слушай я що ке ти кажа,
и това да ме послушаш:
ела по мене у шарени одаи,
легни тука на меки душези,
я ке те покрия с платно бабукериа
и по платно свещи ке напале,
на живота умрел да се напраиш.
Кога си дойде брат ти от гора,
да видим брат ти какво сърце има -
дали ке заплаче брат ти за тебе.
Петър си снаа послуша,
та стана, в одая си легна,
легна си на меки душези.
А снаа му Томана го покри,
покри го с платно бабукериа,
по него запали четити свещи,
четири свещи восочени,
на живота умрел се напраи.
Па излезе Томана ванка на диване,
та си плаче и Петър оплакува.
А Павел оди по гора зелена,
оди ден, ден до пладнина,
нема нищо нито да срещне,
нито да срещне, нито да стигне,
не може нищо лов да улови.
Върна се с коня назади,
назади, дома да с' иде.
Замина си през свои ливади,
слезе си от коня на земя,
пусна си коня трева да пасе,
а той си легна под дебела сенка,
на рака даржи два пилца соколова
и си гледа више ках небето.
Като гледа, що ке да сагледа?
Сагледа си едно диво пиле,
диво пиле, кръстати орела.
Сака Павел саир да погледа
какво си се пилци бораа,
та си пусна пиле соколово.
Удари се с кръстати орел.
Ели си е орел по-голем,
надви си пиле соколово,
писна пиле като юда по гора:
- Скоро, брате, друго пиле соколово,
и тизе код мене да дойдеш,
заре мене орел ми надви,
та кю язе от орел да погина,
а тизе сами ке си останеш.
Утре господаре ке те прати,
ке те прати лов да ловиш,
неке има кой да ти помогне,
та кеш и ти утре да погинеш.
Ка го дочу пиле соколово,
та литна от Павлева рака.
Събраа се два брата сокола,
удариа кръстатиа орел,
свалиа го долу на земята,
та го теглат на Павлева рака.
Орел пищи като люта змия.
Павел стана, орел отевна,
отевна го от два брата сокола
и си на орел говореше:
- Мъчи, мъчи, кръстати орел,
я тебе у кафез ке чувам,
ке те ране руди ягнета.
Даде господ, орел продума,
та на Павел говореше:
- Ой ле, Павле господарю,
ексик да е твоята кафеза,
пусти били твоите ягнета,
що ке нараниш ти мене,
язе из рака да се гледам.
Ние бехме два бракя рождени:
дека идехме, се башардисахме,
а никому се не давахме.
А вчера се с брат ми разделихме,
брат ми вчера от пушка загина,
а язе си сами останах.
Днеска и язе ке загина
от твои два бракя сокола,
оти нема кой да ми помогне.
Тога си се Павле досетил,
удари си раце у колена,
па си вика с глас нажалено:
- Леле боже, сполай ти на тебе,
що е пиле, та за брат си плаче,
ами що остана до назе?
Ние бяхме два бракя рождени,
та се снощи с брат ми скарахме,
та я какво на люба зарачих:
какво да може брат ми да отрови,
сичка стока на мен да остане
и на мен широко да падне.
Сега е люба брат ми отровила,
я сами останах като суо дърво,
като суо дърво у широко поле.
Утре нещо неволя да ми дойде,
кой ке дойде мене да помогне?
Па си стана на нозе юначки,
та си фана коня шестокрила,
та си Павел коня воседна,
а си забори ръти и загари.
Бутна коня по равни друми
и си на коня тио говори:
- Бързай, коню, колко можеш,
ние дома бърже да с' идем,
дано брат ми жив заварим -
я на тебе голем тимар ке имам.
Бърза коня, колко си може,
отидоа си на Павлеви порти.
Еле били порти затворени,
нема кога павел на порти да чука,
бутна коня, през порти префръкнаа
та си спаднаа на равни двори.
Рипи Павел от кон на земя,
пусна коня сами да си шета,
а той се качи горе на диване,
та си срещна своя първа люба
и на нея си тио говори:
- Любо моя, Томано невесто,
истина ли свърши, що ти зарачих -
да отровиш моя милна брата?
- Ке свърше, оти да не свърше?
фалиш ми се нозе да ми сечеш,
фалиш ми се раце да ми осечеш,
раце да сечеш, очи да ми извадиш.
А я не мога без нозе да седе,
не мога без раце и очи да живе,
а без твой брат я ке помина.
Я го каде лежи у шарена одая
и на него свеки напалени.
Иди да найдеш майсторе дюлгере
на него каща да сграда,
каща да сграда, каща вечовна.
И Павел си в одая влезе.
Като виде брата си изтегнат
и каде на него свеки горе,
викна Павел с глас да плаче:
- Леле боже, сполай ти на тебе,
каков дявол на назе припадна,
та се ние с брат ми скарахме,
скарахме, та и разделихме,
разделихме се, разтурихме се.
Леле брате Петре, дека ке те виде,
като си ти заради мене,
заради мене на право загина,
та си язе сами останах?
Утре неволя да ми дойде,
кой ке мене да помогне?
Дигна рака нож да си извади
и сами себе да се убие,
да се убие, кръв да расипе.
И люба му стои и саир гледа
брат за брата ш' ке да праи.
Виде люба, ке Павел ке се убие,
ке се убие, та ке загине,
притрачала, рака му фанала
и на Павел си говори:
- Ой ле Павле, Павле господарю,
що ке напраиш, що ке учиниш,
сами на себе кръв да расипеш,
кръв да расипеш за брат ти?
Еме еле ми ти, Павле, зараче,
зараче ми брат ти да отрове,
та на тебе широко да стане,
широко да стане, имане да стигне?
И ми се фалиш да ми сечеш,
да ми сечеш раце и нозе
и още очи да ми извадиш,
ако брат ти не отрове.
Още толкова се Павел разяди,
тегли рака с нож да се убие.
Виде люба, ке не може му надвие,
не може рака да му додръжи,
и си викна Павловица млада:
- Стани, стани, деверю Петре,
зарад теб брат ти ке загине,
сами на себе кръв ке расипе.
Тога се Петър на нозе изправил,
та се с Павел двама пригърнаа,
в юначки лица цалуваа,
та се бракя опростиа,
що си се тия двама караа.
Па излезоа два бракя рождени,
излезоа ванка на диване,
та си седнаа на честна трапеза,
та си яда бракя и си пияа
и си се двама разговараа.
Павел на себе си викаше:
- Бог да ми прости стара майка,
стара майка и стари татка,
ке ми найдоа итра люба,
итра люба, итра и разумна,
каквото зарачех, не ме слуша.
Да беше ме тя послушала,
брат ми Пртър да отровеше,
я по него кех да погина,
сичка стока кеше пуста остане,
а душмане наши да се радуваа,
ке ни е стока пуста останала.
Па си Павел люба говори:
- Чуеш ли ме, Томано невесто,
омеси ми две бели погачи,
наточи ми три здравици вино,
а я к' ида коня да си стегна,
ке ида девойка да трасе,
девойка, на брат ми Петър прилика
и за двори що прилега,
и на тебе помощница,
на измет да ти помага.
А люба стана, рада и весела,
та погаче люба омесила
и три здравици вино наточила,
та на Павел си приготвила,
приготвила сичко, що требува.
А Павел си коня осегна
и зе, що е Томана проготвила.
Па си Павел коня оседна,
та си отиде на Релюви двори
код онуйго Релю Шестокрила:
- Добро утро, Релю Шестокрила!
Релю не му дума повърна:
- Дал ти бог добро, Павле господарю.
А Павле Релю казува:
- Чуеш ли ме, Релю Шестокрила,
защо съм я до тебе допаднал?
Я съм до тебе, Релю, допаднал
с тебе да се, Релю, осватиме,
да ми дадеш Гроздена девойка,
Гроздена, твоя милна керка,
на мене снаа тя да биде,
да ожениме брата ми Петър.
А Релю на Павел говори:
- Бива, Павле, оти да не бива,
я милувам с вас да се освате,
Гроздена на тебе снаа да биде,
а Петър мене зет да биде -
не като зет, а като син да ми е.
Павел на Реля нишан даде,
нишан даде златен пръстен,
златен пръстен бурмалия.
Доде годеж да напрая
и доде препив да опия,
поарчи Павел три товари,
три товари чисто злато.
Стана Павел, дома си отиде,
та калеса кума и старока,
калеса и два девера млади
и си калеса три иляди свата.
Кого ка калеса, се му дойдоа.
Земаа и златна кочиа,
удариа свирки и тапане,
такнаа по равни друми,
та си отидоа на Релюви двори,
та си узеа Релюва милна керка,
Релюва керка, Гроздена девойка.
Та си а доведоа на Павлови двори,
чиниа сватба три недели време,
та си ожени свой брата Петър.
Еле се е Петър човек сгодил,
живеа сто и педесе години,
та си челяд зародиа.
Не се ни етърви скараа,
не се ни бракя разделиа.
Колко имане имаа,
два ката го напраиа
и на челяд оставиа.
Кога у земя се скриа,
Тога се бракя разделиа.

 


Добърско (старо Недобърско), Разложко (Боянов, С. Ив. Сборник от български народни песни. 1884, с. 128 - "Двама братя Петър и Павел").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.