22. ДАМЯН ВОЙВОДА

Български народни песни. ІІ. Епос

Излязъл Дамян, Дамийене,
в зелена гора елхова,
елхова и киселкова,
със триста отбор юнака,
със седем върли бошняка,
и седем бели байрака.
И с трима кълаурина.
Положи софри сребърни,
нареди злати сахани,
нареди бели месали,
наряза бели самуни,
накърши шери агнета,
шери агнета печени,
изстуди вино червено -
седнали да ядат, да пият.
Йели са, що са пойели,
пили са що са попили,
първи калаур довтаса
и на Дамяна думаше:
- Дамяне, наша войводо,
султана дигнал потеря,
султана Пандаклийския -
на поле трева чет има
я на потеря чет няма.
Дамян калаур думаше:
- Я върви, върви калаур,
я върви варди чадъри.
Пак еде Дамян, пак пие,
Втори калаур довтаса,
и на Дамяна думаше:
- Я ставай, ставай, Дамяне,
потеря близо наближи -
на гора листе чет има,
а на потеря чет няма.
Дамян калаур думаше:
- Я върви, върви калаур,
я върви варди чадъри!
Пак еде Дамян, пак пие,
той не са грижи, кахъри.
трети калаур довтаса,
той на Дамяна думаше:
- Дамяне, ненапил си са, (2)
я ставай, ставай, Дамяне,
потера близо наближи!
На море пясак чет има,
я на потеря чет няма -
жуви щем в ръка да влезем!
Че стана Дамян, Дамяне,
станал е, хоро заиграл,
измъкна сабя тънинка,
дамянова сабя тънинка
на седем места углидала,
че си сабята развъртя,
а че са викна, провикна:
- Аз не са грижа, кахъра
от султана Пандаклийския,
султана - куче краставо!
Дорде се Дамяна издума,
отбор юнаци да води
потера близо наближи.
Дамян са й силно развъртял,
като наляу замахна,
дур са обърна надясно -
саде султанат остана.
Султана дума Дамяне:
- Дамяне, страшна войводо,
молба ще ти се помоля:
не ми главата отрязвай,
едно ми око извади,
една ми ръка отрежи,
едина ми крак отсечи -
да ходя по свят да прося,
да ходя, та да приказвам
каква си страшна войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.