Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

20. СТОЯН ВОЙВОДА

Български народни песни. ІІ. Епос

Стояне млада войводо,
Стояне младо юначе!
Расте Стоян, че порасте,
че стана Стоян войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем.
Ходиха, къко ходиха
из тази Стара планина,
из този Доспат балкана.
Един ми делник-понеделник
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ви вази, юнаци,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
ой ми ви вази дружина,
дружина вярна, сговорна,
вяра и клетва да сторим,
който са болен разболи,
поредом ще го гледаме,
на ръце ще го носиме,
както го мама носила
девет месеца на сърце,
до три години на ръце,
както го й мама гледала,
гледала и го пазила
дору до седем години,
дору до девет години!
ходиха, къко ходиха,
земаха, къко земаха,
Стоян дружина пак дума:
- Дружина вярна, сговорна,
мен ми са вече додея,
млади войвода да бъда,
хайде байрак да забием:
който байрако си прескочи,
той ще си стане войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем,
на парите ни хазнатар.
че си байрако забиха:
ни йдин са никой не нае
байрако да си прескочи -
Стоян си скоком подскочи
и си байрака прескочи.
Че стана Стоян войвода,
че стана нова войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем,
на парите им хазнатар.
Задигна Стоян байрака,
че си дружина поведе
из тази Рила планина,
из този Доспат балкана,
из тези дълбоки долове,
из тез високи рътове,
през тези дръве високи,
по тази трева зелена,
из тази вода студена.
Че си ги Стоян заведе
на връх на Стара планина,
на таз хайдушка равнина.
Слънцето веке залезе,
синките лежат и си спят,
само си Стоян не заспа:
ах, Стоян си урочаса,
клета го глава заболя,
люта го треска утресе.
Че ми са Стоян разболя,
разболя, легна да лежи.
Дружина думат Стояне:
- Стояне, млада войвода,
от вето време останал,
вчера байрака прескочи,
весял си беше, Стояне,
днеска са болен разболя,
разболя, легна да лежиш -
къко ще праим, Стояне,
без тебе, млада войвода?
че го на ръце дигнаха,
като агънце гергьовско,
като пилянце петровско.
Носиха, що носиха,
гледаха, що гледаха,
от добър ден, от Великден,
дор до други, до Илиндян.
Нийде си нищо не обраха,
нито басканлък направиха,
голи и боси оголяха,
жадни, гладни огладняха.
Дружина думат Ивана:
- Иване, братко Иване,
Иване кардаш и йолдаш,
хатър да не ти остане,
брата ти ще го оставим
на тази Стара планина,
под тези дръве високи,
въз тези бистри извори:
нам ни са веке додея,
на нам ни веки омръзна
брата ти да го носиме,
на ръце да го носиме,
поредом да го гледаме;
нийде си нищо не обрахме,
нито басканлък направихме,
голи, боси оголяхме,
жедни, гладни огладняхме.
Иван дружина думаше:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
ни сме са верно заклели,
не трябва да го оставим,
че щат го турци намери,
Стояна ще си измъчат,
Стояна, наша войвода.
Вий сте го много носили,
йоще го малко носете
до Карнобатска кория.
Там си, дружина, имаме
бащини нивя големи,
бащини нивя, сеяни
с хубава желта пшеница,
сред ниви дърво високо,
под дърво студен кладенец -
там ще го него оставим;
ще доде време за жетва,
Стояна ще си намерят,
Стояна ще си приберат.
Че го дружина послуша,
че си Стона носиха
до Карнобатски кории,
че си го там оставиха,
сред ниви под дърво високо,
въз студен бистър кладенец.
Синка дружина плачеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, наша войвода,
от вето време останал,
прости ни, прости, Стояне,
дето са клетва заклехме,
заклехме, не изпълнихме.
Стоян си нищо не рече,
най си ги жално погледна,
със десна ръка помаха:
- Да ви е просто, дружина!
Ходете, къде ходите,
и пак за мене мислете,
и пак за мене слушайте,
и пак си мене търсете.
Че го дружина остави,
че си дружина замина.
Мина са, къко са мина,
малко са много не мина,
дадоха ниви да женат
негова стара майчица,
негова мила сестрица.
Женаха, къко женаха,
седнаха да си починат.
Стоян си с ръка помаха.
Отде я видя мама му
и на Станчица думаше:
- Станчице, мила Станчице,
ази си ръка съгледах,
на братя ти, мъри, Стояна.
Ти имаш сърце юнашко,
като брата си Стояна,
на йдно сте сърце лежали,
една ва й майка родила,
една ва й майка ранила,
еднаква гозба сте йели;
запаши сабя френгия,
затъкни кобур пищови,
задигни пушка бойлия,
че иди, джанъм, че иди,
че виж коя е таз ръка:
дали й на батя ти Стояна,
или е ръка хайдушка.
Припаса сабя френгия,
затъкна кобур пищови,
нарамчи пушка бойлия,
че до дървото отиде,
потегли пушка бойлия,
потегли пушка и гръмна;
не можа да го удари.
Стоян са ясно провикна:
- Станчице, сестро Станчице,
що гърмиш, сестро, що гърмиш,
не съм си ази хайдутин,
най съм си батьо ти Стоян.
Станчица дума Стояне:
- Батьо льо, батьо Стояне,
що лежиш, братко, сред нива,
сред нивя до студен кладенец?
Че куршум ли та удари,
че сабя ли та съсече?
Стоян Станчица думаше:
- Сестро льо, сестро Станчице,
нито ма куршум удари,
нито ма сабя съсече,
най съм се аз урочасал.
Я иди сестро, я иди,
я иди кажи на мама
да доде да ма земете,
у дома да ма зансете,
във наште изби дълбоки,
там да си ма поцерите,
дано се ази продигна,
продигна, още оздравям.
Станчица дума Стояне:
- Стояне, братко Стояне,
защо на мама да казвам,
доде съм ази въз тебе?
Че си го Станка дигнала,
на ръце си го дигнала
като агънце гергьовско,
като пилянце петровско,
като дете пеленаче.
Че го занесе, занесе
в техните изби дълбоки,
дълбоки изби, шъроки,
с прясно го й мляко поила,
с клъсти агънца хранила.
Лежал е Стоян, що лежал,
лежал е Стоян, що болял,
лежал и зе да оздравя.
Стоян в избата хортува,
Стоян на Станка викаше:
- Сестро льо, сестро Станчице,
я ми сабята донеси,
да се на сабята нагледам,
че аз ща веке да умра.
Мама му слуша отвънка,
когато влезе мама му,
Стоян си вика и плаче:
- Майно льо, стара майно льо,
не си ли, мамо ти чула,
че аз ща, мале, да умра,
да умра и да загина?
Я стани, мамо, я стани,
че ми сабята донеси,
сабята френгияната,
сабята дамаскалия,
на живот да я пигледна,
погледна, да си я гледам,
кога си, мале, аз умра,
аз умра, мале, загина,
за нея мъчно да не ми й.
Стана мама му, отиде,
че му сабята донесе,
сабятя френгияната,
сабята дамаскалия,
на стената я закачи,
до главата му покачи.
Кът си мама му излезе,
че стана Стоян, че стана,
че си сабята откачи,
че си сабята изтегли
и на сабята думаше:
- Де гиди, сабя, де гиди,
ах гиди, сабя, хубава,
девет годинки ей стана,
как аз не съм та опасал.
Запаса Стоян, запаса,
запаса сабя френгия,
френгия сабя, дамаска,
замръкна Стоян в избата,
замръкна, та не осъмна.
Първи са петли пропели,
Стоян от изба избяга,
Та че си Стоян излезе
на тази Божа поляна,
на тази Стара планина,
под тез дървета високи,
под тези листи шъроки.
Стоян на гора думаше:
- Де гиди, горо зелена,
де гиди, Стара планина,
девет години ей стана,
от тебе, горо, кък бягам,
кък бягам, горо, крия са.
Оздравях веке, оздравях,
оздравях, горо зелена,
оздравях, Стара планина.
Кажи ми, горо, не лъжи:
има ли из теб юнаци,
из тебе юнаци ходят ли,
байрак из тебе носят ли?
Мож ли ми каза, горо льо,
де ми са мойте юнаци,
де ми е мойта дружина?
Гора си нищо не дума,
студен си вятър повея,
пламък в небеса дигаше.
Че тръгна Стоян, потегли,
потегли Стоян, отиде
на висок баир Бакаджик,
отдет са пламък дигаше.
Стоян ги има юнаци,
Стоян ги мисли дружина,
пък то се биле овчари,
овчари сички беглишки.
Клъсто му агне заклаха,
заклаха и опекоха,
че седна Стоян да яде,
да яде Стоян, да пие.
Като са Стоян наеде,
че на овчари думаше:
- Ой ми ви вази, овчари,
има ли нейде юнаци,
юнаци тука да ходят
из тази Стара планина?
Овчари думат Стояне:
- Стояне, стара войводо,
от вето време останал,
тъдез ходят юнаци,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
ала си нямат войвода:
синките голи и боси.
Стоян овчари пак дума:
- Ой ми ви вази, овчари,
какъв ви й вази гичимът,
какъв ви й вази живота?
Овчари думат Стояне:
- Стояне, стара войвода,
като ни питаш, да кажем,
правото да ти обадим,
от тебе лъжа не бива,
от тебескритом не бива.
Стояне, стара войводо,
откък са, Стояне, загуби,
рахат от турци нямаме -
секи ден гости тук идат,
остри ножове си въртят,
агнета да им печеме,
ракия да заливаме,
невясти да им търсиме,
невясти, млади девойки;
на гърди турят вериги,
вериги нагорещени;
тук няма млади юнаци,
дружина вярна, сговорна,
на турци страха да дадат.
Снощи кехая викаше
в голямо село Бакаджик:
бея си има меджия,
меджия нивя ще земе,
да иде мало й голямо
нивята да му пожъне;
който не рачи да иде,
главата ще му отрежат,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Стоян си нищо не рече,
Стоян си ниско хортува:
"Де гиди, турци, де гиди,
де гиди, вяра лошава,
де гиди, млади бейове -
нали си веке оздравях,
сега щем хесап гледаме."
Че си са Стоян умълча,
да види Стоян, да види,
да види Стоян, да чуе
тук близо ли са юнаци,
юнаци първа дружина.
Нийде са нищо не чува,
само ми огън гореше
във Еленските боази.
Стоян си ясно провикна:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина първа, сговорна,
дали сте джанъм, дружина,
или сте страшна потеря?
Кък си го Иван, бре, зачу,
Иван на крака подскочи
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я слушайте, послушайте
що ми се гласец позачу,
мяза на батя Стояна!
Доде си Стоян повтори,
Иван с дружина довтаса.
Синките голи и боси,
дигнали пушки бойлий,
пушки на голи рамене,
на голи гърди пищови,
на голи кълки паласки.
Стоян ги вярно попита:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
какво й туй нещо от вази,
що сте толкоз оголели,
що сте толкоз обосели,
хич ли обир не обрахте,
някой бей не фанахте ли?
Синките викат и плачат:
- Ой ми та тебе, Стояне,
Стояне, стара войвода,
от вето време останал -
овце без овчар ходят ли,
без войвода обир бива ли?
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ви вази, дружина,
не бой са, не бой, дружина,
седнете първом да ядем,
да ядем, още да пием,
подиря обир ще правим.
Снощи кехая викала
в голямосело Бакаджик,
бейо си имал меджия,
да иде мало й голямо
нивята да му поженат,
който не рачи да иде,
главата ще му отреже.
Йежте, дружина, и пийте,
че щем, дружина, да идем
ния бея да си уловим;
ако го него фанеме,
с имане ще ви заровя.
Ядоха, къко ядоха,
че пиха, какво си пиха,
Стоян дружина поведе,
поведе бея да лови.
Бея си събрал меджия,
от девет села жетвари,
се млади булки, невясти,
невясти, млади девойки.
Бея си седи сред нива
сред нива под зелен чадър,
дълъг си чибук пиеше,
до три му моми седяха,
седяха диван стояха:
една му косми чешеше,
друга му хоро играе,
третя му чаша залива.
До него седят сеймени,
до триста млади сеймени,
прави им пушки стояха,
не дават птиче да хвръкне,
камо ли чиляк да мине.
Стоян в ормана седеше,
Стоян от орман гледаше:
не са наема да иде,
до бея да се приближи,
приближи, да го улови.
Слънцето стана на пладня,
бея си легна, та заспа.
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина вярна, сговорна
коа от вас ще са наеме
сред ниви да си отиде,
по коремо си да пълзи,
като меченце да реве,
дано са махнат сеймени,
дано отидат сеймени,
меченце в нива да дирят.
Ни един са никой не нае,
сред ниви да си отиде,
по коремо си да пълзи,
като меченце да реве.
Нае се Стоян, Стояне,
че си във ниви отиде,
по коремо си запълзя
като меченце зарева.
Кък го зачуха сеймени,
до триста млади сеймени,
че си бея оставиха,
тръгнаха мече да дирят.
Стоян си дебом издебна,
право въз бея отиде,
та че си бея улови,
та че го грабна на ръце,
като агънце гергьовско,
като пиленце петровско.
Та че си Стоян побягна
на тази Стара планина,
на таз хайдушка равнина
и на дружина думаше:
- Ой ми ви вази дружина,
дружина, гола дружина,
дръжте го яко, дружина,
бея ще да ви облече.
Че седна Стоян да яде,
да яде Стоян, да пие;
печено агне ядеше,
печено агне гергьовско,
руйно си вино пиеше,
руйно вино тригодишно.
Бея му диван седеше,
щъкляна чаша държеше
и си му вино залива.
Като са Стоян найеде,
Найеде Стоян и напи,
Стоян на бея думаше:
- Ой ми та тебе, бре бейо,
я хайде да ми поиграеш,
да видив, бейо, да видим,
тоз занаят научи ли,
като ти толкоз играха
онези млади невясти,
невясти, млади девойки?
Бея си нищо не дума,
бея на кьочек заигра.
Де гиди, бея, де гиди,
де гиди, мечка дебела,
де гиди, прасе раняно -
не може да се превива,
не може снага да чупи,
не може пръсти да щрака.
Стоян на бея думаше:
- Де гиди бейо, де гиди,
де гиди, мечка дебела,
де гиди, прасе раняно,
хубаво снага извивай,
извивай йоще пречупвай,
хубаво пръсти си щракай!
Бея Стояне думаше:
- Ой ми та тебе, Стояне,
Стояне, млада войвода,
искай ми джанъм, искай ми,
искай ми, къкото искаш -
само недей ма затрива.
Искаш ли дребно дукато -
дребно дукато да ти дам,
кога на сватба отидеш,
на млади булки да качиш,
на млади булки, невясти,
невясти, млади девойки;
искаш ли джанъм, искаш ли,
искаш ли бели грошове,
искаш ли желти жълтици -
бели грошове да ти дам,
бели грошове, жълтици.
Стоян на бея думаше:
- Ой ми та тебе бре, бейо,
я дай ми, бейо, я дай ми,
я дай ми маджар жълтици!
Та че ги бея поведе,
поведе и ги заведе
във сливнянските боази,
старо имане отвори,
се маджар желти жълтици.
Стоян са ясно провикна:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина, голи дружина,
земайте, голи дружина,
кой колкот може да носи.
Колкот имане остане,
азе ще да го заровя,
белки щат фана и мене -
ще давам тежко имане,
ще давам да се отърва,
отърва, да се изплатя.
Бея Стояне демаше:
- Стояне, млада войвода,
пусни ма, пусни, Стояне,
пусни ма да се отида,
нивята да си обидя!

 


Великотърновско (СбНУ 26, с. 112, № 98).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942
.