Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

11. КРАЛ МАРКО И МУСА КЕСЕДЖИЯ

Български народни песни. ІІ. Епос

Пропяло ми пиле соколово
пиле соколово, пиле кукувиче
вов София, на нова механа;
в механата кралевити Марко
седнал Марко вино да си пийе.
Му налива мома Ангелина,
мома Ангелина, незнайна гидия,
му налива тая малка чаша,
малка чаша седемдесет ока
Марко пийе, Ангелини дума:
"Посестримо, мома Ангелино,
да напуиш моя Шаркулия,
да го поиш сос вино червено,
да го зобиш сос бела пченица, -
че ще ида с Муса да са биа,
ако Муса, сестро, аз надвия
ще ти кова гердан за хилядо,
ще ти купа пърстен за петстотин."
Послуша го мома Ангелина,
па йе влязла вов темни зевници,
наточила вино тригодишно,
напълнила торби с загария,
назоби му коня Шаркулия,
назоби го сос бела пченица,
напои го сос пелинаш вино,
обседла го сос девет колане,
обюзда го юзда позлатена,
па си стана кралевити Марко
и запаса девет педи сабля
и наметна мъничко кожухче,
що скройено от трийесе мечки,
и нахлупи мъничко калпаче,
що йе шито от дванайсет вълци,
па си качи коню на рамена.
В къщи влезна мома Ангелина,
изнесла му тежка топузина,
изнесла му пълен чебур с вино,
тапа Марку тихом отговора:
"Земи, брайно, това руйно вино,
и го тури вов куюн-джебове,
ако срешнем сватове с невяста.
Да ги служиш за твойето здраве."
Пойел Марко тежка топузина
и зел Марко тоя чебур с вино
и турил го вов куюн-джебове,
па си Марко Ангелини дума:
"Ела, сестро, ръка да цалуваш,
да цалуваш, проводяк да вземеш."
Ангелина ръка му цалуна,
дал и Марко пълна шапка пари,
пълна шапа са маджар жълтици.
Па си бутна коня шаркулия
и излязял из София града,
минал Марко тос поле широко
и настанал гора, темна гора,
срешнало го момче Латиненче,
тапа Марку тихом отговоря:
"Ей та тебе, Марко кралевити,
ти си пийем вов София града,
и не знайеш, че те царя вика,
да погубим Муса кисиджия."
Бъркна Марко вов куюн-джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на младо Латинче,
па му каже кралевити Марко:
"Калесай са, мили побратиме,
та да идеш у царя на сватба,
че ще зема царевата щерка,
да я чина млада кралевица,
да я вода вов Прилепа града", -
Да помага на моята майка."
Калесал са момче Латиненче,
тапа търгна след кралевит Марка,
достигнале студено кладенче,
при кладенче седи добър юнак,
добър юнак Михалчо войводо,
той си Марку тихом отговоря:
"Ой та тебе, кралевити Марко,
не знайеш ли, че та царя вика,
ами пийеш вов нова механа
и цалуваш бели механджийки
и прегръщаш софишките моми.
Цар та вика Муса да погубиш."
Бъркна Марко вов куюн-джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на Михал войвода
па му каже кралевити Марко:
"Калесай са мили побратиме
та да идем у царя на сватба,
да искаме царевата щерка,
да ми стане млада кралевица,
да я вода у Прилепа града, -
да помога на моява майка."
Калеса са Михалчо войвода,
та па търгна след кралевич Марка:
достигнале дълбоко йезере,
вов йезере арапче са къпе.
Кат го видя кралевити Марко, -
засмея са под рошави мустак,
па арапчу тихом отговаря:
"Ей арапче, ти черно дяволче,
твойта кожа с вода не са мийе,
твойта кожа вода не пробива;
а да идеш при младо касапче,
да одере твойта черна кожа."
А арапче Марку отговаря:
"Ей та тебе, кралевити Марко,
не знайеш ли, че та царя вика,
ами пийеш вов нова механа,
и прегръщаш млади механджийки
и цалуваш софишките моми
и постискваш софишките булки.
Който седи вов нови механи,
той йе, Марко, върла пийеница;
кой цалува моми и невести,
той йе, Марко, млада курватина;
кой не ходи, кат го царя вика,
той са бои на бой да излиза."
Бъркна Марко вов куюн-джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на черно арапче,
па арапчу тихом отговаря:
Калесай са, мило побратимче,
та да идем у царя на сватба.
Да искаме царевата щерка,
да ми стане млада кральовица,
да я вода вов Прилепа града,
да помога на моята майка",
калеса са черно ми харатче,
та па търгна след кралевич Марка,
кога дошле в зелено ливаде,
вов ливаде байряк побийено,
за байрякат конче привязано,
при кончето лежи добър юнак,
а мома го с руйно вино пуи,
с вино пои, с вакло йегне храни.
Провикна са кралевити Марко:
"Пй та тебе, Муса кисиджия,
аз ти вода тримина юнаци,
два девера, черна побащима.
ще ти зема твоя посестрима,
да я вода вов Прилепа града,
да я права млада кралевица, -
да помага на моята майка."
Скокнал ми йе Муса кисиджия
па са качи на вранята коня
та си викна, викна и провикна:
"Ей та тебе кралевити Марко,
я изляз си, двама да са борим
кой надвийе; той мома да земе."
Бутна коня кралевити Марко,
та посрещна Муса кисинджия.
Бориле са три дни и три нощи,
потрашиле нажове и сабли,
потрашиле столмана мъздраци.
Отговоря Муса кисиджия:
"Хайде, Марко, да си починеме,
и да земем други - нови сабли
от твоите верни побратиме,
два девера, черна побащима."
Обърна са кралевити Марко,
ал бегале трима побратима,
два девера, черна побащима.
Отговаря Марко кралевити:
"Ей та тебе, Муса кисиджия.
Сляз от коня двама да са борим;
кой надвийе, той мома да земе."
От кон слезле, борба да са борат,
бориле са три дни и три нощи.
Нито Марко може да надвийе,
нито Муса да събори Марка.
Дето Марко Муса подхватваше, -
вов ръце му меса оставаха;
дето Муса Марка подхватваше, -
из Марка си косте искубваше.
У Марка са крака подкосиха,
тапа падна на зелена трева;
па си викна Марко добър юнак,
па си викна, вика и привикна:
"Мила сестро, вило самодиви
ела тука брата си да видиш,
как са валя под крака юнашки."
Повдигнал са бели-черни облак,
вов облакат вила-самодива,
и са спусна в зелено ливаде,
тапа Марку тихом отговаря:
"Дръж се, брате кралевите Марко,
дръж го Муса сос левата ръка,
и си простри десната ръчица,
та си земи майто остро ноже,
койе коли люде и змейове."
Прострял си йе Марко десна ръка,
та йе узел ноже самодивско,
па си распра Муса кисиджия.
Муса Марку тихом отговаря:
"Ей та тебе, Марко кралевити,
я погледай що вов мене има!
Погледнал йе Марко кралевити,
вов Муса са три сърца юнашки,
йедно сърце ми са уморила,
друго сърце вов пяна покрито,
третьо сърце и хобер си нема.
Па си стана кралевити Марко,
качи мома на хранена коня,
па си търгна в София да иде.
Настигнал си трима побратима,
два девера, черна побащима,
от кон махна, отсече им ръце;
от коня махна, извади им очи.
Па им Марко тихом отговаря:
"Ей ви вазе, трима побратима
да кажете на царя Шишмана,
че му отнех хубавата щерка,
и я вода вов Прилепа града,
да я чина млада кральовица.
Па отиде вов София града,
та намери мома Ангелина,
па и Марко тихом отговаря:
"Мила сестро, мома Ангелино,
я ми стани при царя да идеш,
да му кажеш от мен много здраве,
ди ми искаш царьовата щерка:"
Отишла йе мома Ангелина,
тапа царю тихом отговаря:
"Пратил ти йе Марко много зраве
и ти иска твойта мила щерка."
Цар Шишман и тихом отговаря:
Мойта щерка робинка станала;
робил я йе Муса кисиджия.
Сега ми йе тъкмо три недели,
как си седи Муда в ливадето,
мойта щерка сос вино го служи.
Азе виках кралевити Марка,
да отнеме мойта мила щерка,
не щя Марко с Муса да се бийе,
че йе Муса юнак над юнаци."
Отговаря мома Ангелина:
"Ей та тебе, царю Шишманину,
твойта щерка у кралевич Марка, -
Марко смаза Муса Кеседжия.
Скокна цар и в ахъри влезе,
та возседна коня вихрогоня,
и посрещна Кралевити Марка.
Цалуна го по две черни очи,
и му даде хубава Величка.

 


Карлово (Каравелов-Лавров, № 75 - "Кралевити Марко и Муса Кеседжия").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942
.