* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала мама, нямала,
имала син - млад Георги.
Чуди се мама, мае се,
на какъв кяр да го даде,
на какъв кяр и занаят,
хем да е лесен като песен,
хем да е по-хаирлия.
Даде го мама златарче,
златар занаят най-лесен,
най- лесен, най-спечелен -
да лее гривни сребърни
и приковани гердани.
Слънцето огряло, не огряло,
Георги дюкяни отваря
и си златото нарежда.
Златото грей, не грей,
Гергьово лице дваж по-грей.
Кадъна по път вървеше,
край дюкян Гергьов минава
и си на Георги думаше:
- Георги ле, либе Георги ле,
искам те, Георги, искам те,
вземи ме, Георги, вземи ме!
Георги на кадъна думаше:
- Взема те, либе, взема те,
ако ядеш бяла сланина,
ако ядеш манджи всякакви,
ако идваш с мене в черква.
Кадъна Георги думаше:
- Георги ле, либе Георги ле,
ще ям манджи всякакви,
всякакви, бяла сланина,
ще идвам с тебе на черква!
Георги кадъна думаше:
- Не ща те, не ща кадъна,
че ти й вярата поганска,
поганска, и още кучешка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010