* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала й мама, имала
едного сина Николчо -
гледа го, та го изгледа.
Расти Николчо, порасти.
Чуди се мама, май се,
къде да го запрати -
на какви тежки кярове,
та скоро да й спечели.
На Стамбул да го запрати -
в Стамбул е чума морила;
в Добруджа да го запрати -
Добруджа й широк вилает,
чува се, не разбира се;
във Влашко да го запрати -
Влашко се често разваля.
Даде го мама, даде го,
даде го на златарите,
да лее златни павури
и тия златни бъклици.
В петък Николчо излезе,
в събота седна на дюген,
та ми излея Николчо,
излея павур позлатен.
Отдолу иде войвода,
след войводата кадъни,
и след тях върви кадънче.
То си войводу думаше:
- Дейни, войводо, войводо,
каква й звезда огряла
на Николово дюгянче -
аз ще Никола да взема!
Войвода каже кадънче:
- Синко кадънче, кадънче,
не вземай, синко, Никола!
Никола е друговерен -
Никола е внасян в черкуви,
в черкуви и в манастири;
Николу е миро турено,
ти си внасяно в джамии!
Кадънче каже войвода:
- Тейне войводо, войводо,
ч' ако е внасян в черкуви,
в черкуви и в манастири,
ч' ако му й миро турено -
аз ще Николчо да взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010