* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала й мама, немала й, (2)
едного сина Николчо -
и него мама немала,
скурмила й, та го добила.
С прясно го й мляко кърмила,
със сметана го й мазала,
със бял го й симид хранила.
Расти Николчо, порасти,
стана Николчо млад юнак.
Чуди се мама, мае се,
накъде да го запрати -
по какви добри печели,
по какви тежки кярове
На Влашко да го запрати -
Влашко се често разваля;
в Добруджа да го запрати,
Добруджа й голям вилаят -
чува се, не видюва се!
Даде го мама, даде го,
даде го на златарите,
да лей злато и сребро.
В петък Николчо отиде,
в събота седна на дюкян
да лее злато и сребро -
на моми златни мингуши,
на булки кофар чопрази,
на момци с бурми пръстени.
Ей де ми иде кадъна,
наслед кадъна - кадънче.
Кадънче каже кадъна:
- Видиш ли, мари, кадъно,
к'вай звезда огряла
на Николчово дюкянче -
крилата, та опашата,
тай е звезда за нази!
И Николчо се загледа -
падна Николчо от дюкян,
падна Николчо, преби се,
вчера му бяха третини...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010