* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Остана Гьорги сираче,
без баща Гьорги, без майка,
храни го майка, гледа го,
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди огнища,
по чужди хурки махалки,
по бодливите дараци.
Че расти Гьорги, порасти,
чуди се мама, мая се,
на какъв занаят да го даде,
най-лесен и най-кярлия.
Даде го мама, даде го,
млад куюмджия да стане,
да лее сребро и злато,
да прави обеци и пръстени.
Учи се Гьорги, научи,
самин си дюкян отвори,
кадъни му пазар ходеха,
в Гьоргева дюкян шавнаха,
обеци и пръстени да мерят.
Най-малкото кадънче,
кадънче, бяло ханъмче,
не гледа обеци и пръстени,
най гледа Гьоргя в очите,
в очите, между веждите
и си на Гьоргя думаше:
- Гьорге ле, млад гяурино,
айде се, Гьорге, потурчи,
ний двама да се вземиме!
Гьорги ханъмче думаше:
- Кадънче, младо ханъмче,
как да се ази потурча,
като ви вярата лошава,
тя на лошево мирише -
на сухо бъзе варено;
пък нашта вяра хубава,
тя на хубаво мирише -
на дребен росен босилек.
Кадънче дума на Гьоргя:
- Я мълчи, Гьорге, не думай,
да не те чуят турците.
Докато кадъна издума,
турци в дюкяна влязоха,
че са си Гьоргя хванали
и са го накрая извлекли,
голям са огън наклали,
Гьоргия в огъня хвърлили.
Кадънче пищи и вика,
че се в огъня хвърлило,
двамата с Гьоргя изгорели,
на дребен пепел станали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010