* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Никола порти градеше,
мали порти кадиови,
кадиови мухтиови.
Бела була кадиица
често оди на портите
да видува градат ли се,
градат ли се мали порти.
Па не оди за портите,
туку оди за Никола;
на Никола говореше:
- Никола, море Никола,
нещо искам да те питам,
ама право да ми кажеш,
що си си толку хубаво:
од бога ле си паднало,
в ливада ле си раснало,
та си си толку хубаво?
Терзии ли те скроия,
сос аршин ле те мерия,
с ножици ле те секоя?
Златарье ле те леая,
на калъп ле те турая,
та ои си толку хубаво? -
Никола вели, говори:
- Бела було, кадиице,
кадиице, мухтиице,
еле питаш, ке ти кажа
що сам си толку хубаво.
Ни сам од бога паднало,
ни сам в ливада раснало,
ни ме терзии кроия,
ни ме сос аршин мерия,
ни ме с ножици секоя;
ни ме златарье леая,
ни ме на калъп турая.
Кога ме макя родила
с пресно ме млеко банала,
с кравйо ме масло мажала,
за това сам си хубаво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010