* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала й мама, нямала,
един ми сина, млад Гьорги,
млад Гьорги, млада войвода.
Чуди се мама, мае се,
на какъв кяр да го даде,
на какъв лесен занаят,
да му е лека работата
и да му й скъпа цената.
Даде го мама златарче,
златарче и куюмджийче,
да лее злато и сребро.
Гьорги златото лееше,
златото грее, не грее,
Гьорги в лицето най-грее.
Кадъна из път вървеше
и си на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, любе Гьорге ле,
вземи ме, Гьорге, вземи ме!
Гьорги кадъна продума:
- Кадъно, бяла бейова,
вземам те, вземам, кадъно,
ако ядеш манджа всякаква,
ако влизаш в наща черкова.
Кадъна Гьорги думаше:
- Гьорге ле, любе Гьорге ле,
вземам те, вземам, Гьорге ле,
и ще ям манджа всякаква,
ще ходя често в черкова.
Гьорги кадъна думаше:
- Кадъно, бяла бейова,
не ща те, не ща, кадъно!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010