|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги златарче (2. Златарче и кадънче)
Имала й мама, имала
един ми сина млад Гьорги,
той за син, той за дъщеря
и той за близка роднина.
Че раснал Гьорги, пораснал,
чуди са мама, май са,
на какъв кяр да го даде,
на какъв лесен занаят.
Даде го мама златарче,
златарче и коюмджийче
да лее злато и сребро,
да пра'и гримни, пръстени,
за малки моми алтъни,
за сгоденици обици.
Лял ги е Гьорги, лял ги е
и тръгнал да препродава,
на пътя среща кадъни,
те си на Гьорги думаха:
- Гьорги ле, младо златарче,
златарче и куюмджийче,
злато ти грее, не грее,
тоето лице дваж грее...
Равна гора, Варненско; хороводна (СбНУ 63, № 978).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|