* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала майка, майко бе,
единго сина млад Гьорги,
той за син, той за дъщеря.
Чуди се майка, мае се,
на какъв кяр да го даде,
на кяр, на лесен занаят.
Дала го й майка, отдала,
златарче, баш куюмджийче -
да лее гривни гайтани,
иглички, ситни парички
и столовати пръстени.
Учи се Гьорги, научи,
самичък дюкян отвори
и седна Гьорги да лее.
Среброто грее не толкоз,
Гьоргувум лице надгрява!
Кадъна върви из пътя,
кадъна Гьорги помери
със една златна ябълка.
Гьорги кадъно думаше:
- Кадъно, моме кадийска,
мирно си върви, не мери,
дип не си ми от вярата!
Кадъна Гьорги продума:
- Гьорге ле, баш куюмджийче,
вземаш ли мома кадъна,
ще ме вземеш ли, Гьорге ле?
Гьорги кадъно думаше:
- Върви си, върви, кадъно,
аз не ща мома кадъна -
българка мома ще взема,
българка, че пак българка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010