* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Хранила мама, гледала,
един ми сина, млад Георги,
чуди се мама, мае се
на какъв кяр да го даде,
на какъв лесен занаят.
Даде го мама, даде го
в турчин коюмжия
да лее гривни, гердани
и столовати пръстени.
Колкото ги Георги лееше,
дваж му лицето грееше.
Кадъна върви из пътя,
кадъна на Георги думаше:
- Вземи ме, вземи Георги!
Георги кадъна думаше:
- Вземам те, вземам, кадъно,
кога ходиш нашето ходене,
кога носиш нашето носене,
кога ходиш често на черква,
кога готвиш гостби всякакви.
Кадъна дума на Георги:
- Ще ходя вашето ходене,
ще нося вашето носене,
ще ходя често на черква,
ще готвя гостби всякакви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010