* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Цани се Кольо аргатин,
цани се Кольо, Коле ле,
в чаушин аргатин.
Чаушин Кольо думаше:
- Кольо ле, герджик Кольо ле,
аз ще, Кольо, да ида
на зевит на братум годеж,
тебе те тука оставям,
хубаво слушай кадъна,
като те кадъна накара
тази работа ще вършиш!...
Стана чауша, отиде,
кадъна Кольо викаше:
- Кольо ле, герджик Кольо ле,
стани се, Кольо, премени
с чаушова премяна,
да видиш, Кольо, мязаш ли,
мязаш ли, Коле, чаушин!?
Кольо кадъна послуша,
стана се Кольо премени
с Чаушовата премяна.
Кадъна Кольо думаше:
- Много ти мяза, Кольо ле,
чаушин, Кольо, да станеш!...
Предай си, Кольо, вярата,
българска вяра за турска.
Кольо кадъна думаше:
- Кадъно, Ирин кадъно,
как да си предам вярата,
българска вяра за турска?
Вашата е вяра проклета,
не знай ни делник, ни празник,
един е байрям в годината,
вий го, кадъно, не знайте
кой ден, коя неделя.
Българска вяра хубава,
всяка неделя все празник,
всяка година Великден,
ние го знаем кой ден е,
кой ден е, коя неделя.
Дете на пътя да срещнем
и то ще рече - Великден,
Великден, яйце червено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010