* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала е мама, гледала,
един ми син - млад Гьорги; (2)
той за син, той за дъщеря.
Хранила мама гледала,
че расте Гьорги, порасте.
Чуди се мама, мае се
на какво Гьорги да даде,
на какъв лесен занаят,
занаят, пусти ханаят.
Даде го мама златарче,
златарче, хем косиджийче -
да лее тежки нанизи,
да лее гривни сребърни
и столовати пръстени.
Колкото грее златото,
Гьорги в лицето дваж грей,
дваж грей и дваж го направя.
Из пътя върви кадънче,
кадънче, бяло ханъмче,
кадънче Гьорги думаше:
- Гьорге ле, баш коянджийче,
вземи ме Гьорги, вземи ме!
Гьорги кадънче думаше:
- Вземам те, вземам, кадънче,
ако си вяра оставиш,
българка да се прекръстиш,
името да си измениш.
Ако ходиш с нас на черква,
от восък свещи да палиш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010