* * *

Георги златарче (3. Майка дава сина си на лесен занаят - златарче)

Либе Раде ле, Раде ле!
Чувала майка, гледала
един го сина Стояна,
чува го майка, гледа го,
с пресно го млеко къпала.
с руйно го вино поила,
с бело го масло мазала.
Расна Стоян, порасна.
навърши Стоян години,
чуди се майка, дзвери се
какав занаят да даде,
ветрове да го не веят,
даждове да го не валят,
слънцето да го не грее,
даде го майка златарче,
златарче, злато да мие.
учи Стояну, що учи
тъкмо ми до три години,
добър занаят научи.
Чуди се майка, дзвери се,
къде ли да го ожени,
каква ли мома да земе,
на него да си прилича,
негови думи да дума,
негов мил поглед да гледа.
Майка на Стоян продума:
- Сину Стояне, Стояне,
ти оди, сине, та дири
за тебе мома хубава.
Па оди Стоян, що оди,
девет си села преоди,
не можа Стоян да найде
за него мома хубава.
Стоян в десето отиде,
тамо си Стоян намери
каквато мома диреше,
ала е много мънинка -
на петнаесе години.
Стоян се назад повърна.
па си на майка говори:
- Язе си, мале, намерих
каквато мома аз дирех,
ала е много мънинка.
не знае хурка да преде,
нито в стан, мамо, да тъче,
ако я тизе научиш
я ще я, мамо, доведа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010