* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала мама, имала,
един си син Георги.
Пораснал Георги, пораснал,
станал ми й на двайсе години.
Чуди са мама, мае се,
на какъв занаят да го даде,
кой занаят е по-лесен,
по-лесен и по-паралия...
Даде го мама златарче,
да лее гривни и пръстени,
и столовати пръстени,
и тънкостръки гайтани.
Три годя стовя при мастор,
на четвъртата година,
самичък седна у дюгенче,
да кове вити гривни,
и столовати пръстени.
Като у дюкенче стовеше
със среброто си играеше,
със златото лееше.
Както ми свети златото,
тъй му свети лицето.
Отдолу ми иде къдънче,
къдънче, мома хубава.
То си на Гьоргя думаше:
- Като си момче българче,
ще ли водиш мома кадънка?
- Водя я, водя, кадънче,
ако доде с мене в черква,
ако пали свещи восъчни...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010