* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Имала й мама, имала,
един ми сина - млад Гьорги.
Чуди се мама, мае се,
на какъв кяр да го даде,
на кяр, на лесен занаят,
слънцето да го не грее,
вятъра да го не вее,
росата да го не роси.
Дала го й мама златарче,
златарин, млад куюмджия,
да лее гривни сребърни
и столовати пръстени.
Гьорги среброто лееше,
среброто грее, не грее -
Гьоргьово лице дваж грее.
Из пътя върви кадъна,
кадъна, кадийска мома;
право в тях си отиде
и на слугини думаше:
- Баба ми, баба кадъни,
какво съм добро видяла -
Гьорги ми, млад куюмджия,
Гьорги среброто лееше,
среброто грее, не грее -
Гьоргьово лице дваж грее.
Идете да го питате
ще вземе ли мома кадъна,
кадъна, кадийска щерка.
Гьорги слугини думаше:
- Ще взема мома кадъна,
'ко яде прасе дебело,
'ко ходи с мене в черкова,
'ко пали свещи восъчни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010